Св. Гледачев: Зад големия чужд инвеститор Джон Смит стои някой Иван

Темата с банковите сметки в офшорните зони отново стана гореща, след като Международния консорциум на разследващите журналисти разкри десетки хиляди имена на фирми и хора зад банкови сметки там. Заговори се, че сред тях десетки са с български произход. Agroplovdiv има публикации за български компании, зад които стоят регистрирани в чужбина дружества. Някои фирми, за които се знае, че са собственост на Ветко Арабаджиев, са регистринани в Кипър, Делауер – САЩ, Сейшелите и другаде. Проучване на електронния вестник за „Литекс моторс“ на Гриша Ганчев установи, че мажоритарният собственик е дружество, регистрирано на Британските Вирджински острови. Зад „Белла“ пък стои холандска компания. БТК, за която е известно, че я придоби банкерът Цветан Василев, бе закупена миналата година от дружество, регистрирано в Люксембург. И т.н. За коментар по темата „офшорки“ потърсихме анализатора Светозар Гледачев. Ето какво казва той:

В офшорните зони изтекоха неплатените данъци и престъпни пари на най-едрите български фирми

Интервю със Светозар Гледачев, финансов анализатор

– Г-н Гледачев, коя част от българския бизнес има банкови сметки в офшорни зони? И защо?

При всеки преход от една икономическа система към друга – в нашия случай от планова към пазарна икономика – първоначалното натрупване на капитала няма чисто потекло. Какво беше в началото на 90-те години? Почти всички фирми не издаваха фактури. Не се плащаха акцизи. Между 70 и 90 процента от икономиката беше в сивия сектор. Печелеха се милиони, които не се декларираха в данъчните служби. Дори от сергиите на ул.“Капитан Райчо“ в Пловдив се пръкнаха милионери, защото стоките минавана необмитени, не се ползваха касови апарати, а се правеха огромни обороти. Сещам се за един търговец от същата улица, който с натрупания капитал успя да си купи завод. Така пред новите милионери се появи въпросът: „Какво да правя с тези неочаквани купища пари? Ако ги държа тук дали някой ден данъчните няма да ме „тряснат“?“ В същото време – говоря за 1994-1995 г., в страната се появиха и международни адвокатски кантори, които предлагаха тази толкова търсена услуга – регистриране на фирма в офшорна зона, откриване на банкова сметка там и изнасяне на парите на сигурно място. Сред първите открити от новозабогателите българи офшорки бе Кипър. По-нататък бизнесът се „разсели“ и към Сейшелите, Швейцария, щата Делауер, САЩ, Антилите, Каймановите острови и т.н. Разбира се, тези територии отдавна се ползват от световния бизнес точно с тази цел – като убежище за парите.

– Правено ли е проучване колко пари са на ваканция в тези зони?

Прочетох, че са 32 билиона долара. Ще го кажа по-ясно – 32 хиляди милиарда долара.

– И това са всъщност неприбраните, изгубените от държавите данъци?

Не само. Освен сив бизнес, има и черен. Става въпрос за парите от рекет, наркотици, проституция, престъпления. Помните, че у нас през 1992-1994 година вилнееха ВИС, СИК, „Седмиците“, „Аполо и Болкан“ и други престъпни групировки. Натрупаните от тях пари трябваше да се изнесат, за да се легализират. И точно това се случи. По-късно същите пари се върнаха и с тях се построиха хотели на Слънчев бряг и в Банско.

– Тоест, нашите левчете се върнаха под формата на чужди инвестиции?

Точно така. Управителят Джон Смит, да кажем, решава да строи хотел на Черноморието. Той има български представител, който движи всичко. А този представител, Иван да го наречем, е или собственикът на чуждата фирма, регистрирана в офшорка, или негов човек. В Пловдив също имаме такива инвестиции. Мутрите не знаеха как да въртят тази огромна маса пари и най-често откриваха ресторанти, барове, хотели. Но по-умните сред тях ги използваха, за да участват в приватизацията и с тях купуваха предприятия. Дори и в момента най-големите сделки в България се правят по тази схема. Обикновено офшорните пари при наистина крупни продажби стоят зад някоя банка, която може дори да е държавна, какъвто е случаят с ВТБ – руската държавна банка, която бе обявена за купувач на „Булгартабак холдинг“.

– И все пак, коя част от бизнеса има сметки в офшорки?

Едрата, най-едрата част, независимо дали е базирана в София, Пловдив или Варна. Тези, които имат нечисти помисли, на които съзнанието им е нечисто, не се легализират с имената си. Действат под прикритие. Но, има и среден клас бизнесмени, които в годините на криза, като виждат, че не могат да си плащат кредитите, сами започват да източват предприятията си. Продават оборудването, техниката и вкарват „бели пари за черни дни“ в офшорни сметки. В противен случай банката ще разпродаде активите им и някой ден могат да решат да се гръмнат. Пари в такива зони имат и наследниците на някогашните мутри – живи или убити. Спомням си, че четох преди време за проблемите на Мая Илиева с швейцарските банки. Георги Илиев бил скътал над 30 милиона, но тя така и не успя да ги вземе. Швейцарските банки са пълни с непотърсени и неприбрани пари. Ето сега, като почина Уго Чавес, един Бог знае къде какви тайни сметки е открил. За Муамар Кадафи се чу, че имал 300 милиарда натрупан банков капитал, но той никога няма да се върне в Либия. И може би ще остане като неочаквана печалба за банките, в които ги е държал. Той беше и акционер в УникредитБанк – държеше 4-5% от нея. Притежаваше италиански футболен отбор. На Либия се върнаха едни 5 милиарда, които бяха от инвестиционни фондове от петрол.

– Дали, ако България обяви амнистия на капитала, той няма да се върне в страната?

Политиците не говорят за такъв тип амнистия, а за данъчна. Има идеи да се опростят старите данъчни задължения на фирмите. Но това може да има много лош ефект. Дружествата могат да решат да не плащат данъци щом, така или иначе, след години държавата ще им опрости задълженията.

– А какъв е шансът българските пари, които са в чужди убежища, да се върнат тук и да заработят?

Само един. Ако страната е сигурна, икономиката е стабилна и се вижда възможност за просперитет. Само тогава ще се върнат. И в момента може да се каже, че българската банкова система е стабилна. Изключително стабилна на фона на случващото се в други европейски държави. Въпреки това 30 процента от дружествата продължават да са в сивия сектор. 10 процента данък печалба им се виждат много.

– Преди две-три години се появи информация за световен натиск за падане на банковите тайни в офшорките. Имаше сключени междуправителствени отношения с Швейцария. Наясно ли сте докъде се стигна с разсекретяването?

САЩ беше поискал от Швейцария подобно нещо. Най-голямата банка UBS отказа, но впоследствие се съгласи да изпълни част от исканията. В момента целият свят се променя. Сега например не можеш да отидеш в някоя от 2200-те швейцарски банки и да си откриеш сметка. Въведе се изискването това да става само с швейцарски резидент.

– Кои държави имат най-активни и силни парични потоци към свободните зони?

Китай е на първо място. Парите, които изтичат от тази държава като сума са толкова, колкото следващите 4 страни след нея. Мексико и Русия също са в челото. Изнасянето на капитал от една държава показва степента на нейната финансова и данъчна недоразвитост.