Светла Манева в Топ 3 на говедовъдите у нас: Плаче ми се!

В животновъдната ферма има крави, чиито млеконадой е 14 000 кг/годишно. Въпреки това стопанството от година оцелява с кредити

 

Вече 21 години Светла Манева подрежда и увеличава стопанството си – стъпка по стъпка. Ако в страната има животновъд, който прави всичко, което е необходимо, за да има образцова ферма, това е точно тя. Нито европейските, нито българските правила могат да я изненадат, защото тя предварително е помислила кое е най-доброто за животновъдното ѝ стопанство. И го е направила далеч преди то да се превърне в изискуема норма. Сигурно затова тази година нейната ферма попадна в Топ 3 на най-добрите в България в класацията на Националния съюз на говедовъдите в България за 2014 г. Средният годишен млеконадой в стадото е 10 709 кг (при 305 дни лактация) за 2014 г., а за 2013 г. е бил 11 040 кг. Пред този резултат биха свалили шапки много европейски и американски фермери.

Фермата е на два километра от Пловдив

Там, близо до оборите, е и къщата, в която тя живее със семейството си. В началото, когато закупила помощното стопанство на „Каменица“, около него имало общински пасища. Лека-полека обаче те били разпродадени и Светла въобще не разбрала кога, как и на каква цена се случило това. Затова сега кравите, юниците и теленцата, които отглежда, са в обори и нямат шанс да се разтъпчат из зелените поля.

Във фермата има 130 млечни крави от породите Ред Холщайн и Холщайн, както и около 70 теленца и подрастващи юници.

През 1994/1995 г. Манева купува от ликвидиращите се животновъдни ферми на ТКЗС около десетина крави от тези породи. И оттогава досега от фермата ѝ не е продадено нито едно женско животно, нито е закупено отвън друго. Година след година стадото от десетина крави се е увеличило над 10 пъти.

През годините стопанката е разбрала, че

най-важното за едно млечно стопанство е генетиката

на животните. „Колкото и добре да ги храниш, ако не им е заложено в гена да са богати на мляко, просто няма как да очакваш отлични резултати“, обяснява тя. На второ място е пълноценното хранене.

За да се подобрява млечността на животните, стопанството използва семенен материал от американски бици. Въпреки, че има 8 служители, сред които и зооинженер, Светла Манева е изкарала курсовете за осеменяване на крави. В резултат на 20-годишната селекционна дейност, в стадото има две рекордьорки, които дават за 305 дни по 14 000 кг мляко – количество, на което биха завидели и израелски животновъди.

Често в стопанството край Пловдив пристигат групи от Германия и други европейски страни. Светла Манева ги развежда из постройките, показва им отчитаните от компютъра суми мляко от крава и … Гостите се чудят. „Казвам им, че нито в Германия, нито в Холандия имат такива крави като моите“, припомня си през смях жената. Това, което разказва на шега пловдивският животновъд, е самата истина. Средният млеконадой в България е 3 700 кг годишно, а в ЕС е 7000 кг. В Израел се хвалят с 11 400 кг. А във фермата между Пловдив и Скутаре той е 10,7 – 11 тона.

Може да се каже, че

страхотните резултати в стопанството са въпреки държавата.

Въпреки високите банкови лихви от 10-12% при кредитите. Въпреки че нашите евродепутати и земеделското министерство не са подсигурили през 2013 г. пред Европейската комисия правото държавата да субсидира литър мляко. Въпреки новите задължителни договори между животновъди и преработватели, които защитават в много по-голяма степен мандрите отколкото фермите.

„Открай време в нашия бранш знаем, че за да имаме нормална среда за развитие литър сурово мляко трябва да струва толкова, че с парите да можем да купим 2 кг зърно“, обяснява животновъдът. В момента Светла получава за литър суровина 0.63 лв., а плаща килограм царевица по 0.36-0.37 лв.

„От една година поддържам фермата с кредити. Това не е нормално.

Обидно ми е и чак ми се плаче.

Ние сме от хората, които изкарват с тежък труд прехраната си. Ние осигуряваме суровината за млечните продукти. Ние не почиваме и не отскоро, а от години. Искаме да увеличим заплатите на работниците, защото трудно се намират съвестни и работливи хора, а не можем. Искаме да задържим младите хора у нас, като им покажем, че ако се трудят, могат да живеят добре. Но как да им дадем този пример, след като живеем с кредити?“

Според Светла Манева държавата трябва много внимателно да раздава субсидиите, тъй като животновъди полагат различни грижи за стадата си. Някои халосват кравите по пасищата само, за да се доберат до помощите на de minimis, които не са на литър мляко, а на глава животно.

Сега много от стопанствата ще се опитат да докажат, че животните им са под селекционен контрол, за да вземат по-добри субсидии. „Мисля, че ще има измами в тази посока. Сигурна съм, че изведнъж ще се появят много крави под селекционен контрол, за които обаче стопаните им не могат да докажат майка и баща до трети пояс“, ядосва се Светла. Според нея стопанствата, в които кравите са наистина под селекция, са много малко в страната. Пример за подобно истинско селекционно стопанство е асеновградката ферма „Асеница 96“, посочва тя с леко сърце конкурентите, които уважава.

Тъй като е посещавала различни ферми из света,

Светла си е харесала американския модел.

Там, ако мандра спре да плаща млякото на животновъд,

още на следващия ден държавата я запечатва. Ако животновъд поиска да изтегли кредит, държавата му става веднага гарант, а лихвата му е 2-3%. В САЩ няма субсидии, но животновъдите имат чудесни, здрави стопанства, разказва жената.

Манева е сигурна, че ако у нас все пак се намери начин държавата да субсидира литър мляко с 20 ст. например, мандрите веднага ще поискат да приберат част от субсидията, като понижат изкупната цена. Министерството може да намери формула, с която да гарантира справедливост. Въпросът е да има воля да го направи“, надява се образцовата фермерка.