Парадоксът на БАН: Толкова много пари в земеделието и толкова огромни загуби заради тях!

Заради лоша политика страната ни губи ежегодно 500 хил. работни места и 1.5 млрд. лв. от непроизведени продукти с висока добавена стойност

В българското село и селските райони никога не са влизали толкова огромни парични средства, каквито се наляха след приемането на България за член на Европейския съюз. В същото време страната ни губи ежегодно около 500 хиляди работни места и около 1,5 млрд. лева от непроизведени продукти с висока добавена стойност. Това обяви на пресконференция днес доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания при БАН в годишния си доклад за икономическо развитие и политики в България с акцент изпълнението на ОП „Околна среда“ и Програмата за развитие на селските райони (ОПРС) през програмния период от 2007 до 2013 г.

Преди влизането в Европейския съюз и въвеждането на системата за единно плащане на площ брутната добавена стойност в отрасъл „Селско, горско и рибно стопанство“ е била по-висока отколкото след присъединяването ни към Съюза. След 2007 година доц. Боюклиев наблюдава парадокса брутната добавена стойност в земеделието да намалява, а брутният вътрешен продукт да расте.

Причината за това е избраната методика за разпределяне на средствата и по-точно плащането на единица площ. България не е успяла да се позиционира добре спрямо националните си интереси и това е довело до създаване на крупни стопанства на зърнопроизводители и намаляване дела на дребните земеделски стопанства. 78% от финансовите средства се усвояват от едва 3-4% от земеделските производители. Едрите стопански структури акумулират значителни доходи и разширяват икономическите си граници, като намалява подкрепата за дребните и средните производители, отчитат от БАН.

Според доц. Боюклиев в нашия район зърнопроизводството не е типично, по-характерно е предлагането на грозде, плодове и зеленчуци за прясна консумация, вино, дребен рогат добитък за месо, овче мляко и продукти от него, етерично маслени продукти.

До 1989 година ние сме произвеждали 3-4 пъти по-големи количества зърно отколкото сега. Но тогава България не е изнасяла зърното, а го е влагала в продукти с по-висока добавена стойност като фураж, брашно и други.

„Категорично можем да заявим, че България не можа да формулира национална цел и съответна политика за постигането на растеж в този важен сектор на икономиката и социалното развитие“, се казва в анализа на икономистите при БАН.

От БАН препоръчват националните политики да се фокусират върху производството на храни с висока добавена стойност. Според експертите така българското земеделие може да бъде конкурентоспособно. По думите на доц. Буюклиев е нужно да се създадат национални политики, чрез които на големите зърнопроизводители да им стане изгодно не да изнасят зърното, а да го трансформират в продукти с по-висока добавена стойност.

Структурната политика в земеделието трябва да подкрепи приоритетно създаването на широк сектор от жизнени фамилни стопанства като основа за устойчиво производство.

Икономистите посочиха и примери с други държави в ЕС. В Дания например отглеждането на зърно е обвързано с животновъдството. Във Франция зеленчукопроизводителите са съсредоточени около столицата и всеки ден излизат със свежи продукти на парижките пазари.