В България сред децата бедността е по-висока отколкото сред възрастните

Петър Ганев, ИПИ

Петър Ганев, ИПИ

Десет процента от хората в България живеят в дълбока бедност, показва изследване на Световната банка и Института за пазарна икономика (ИПИ). Най-застрашени да попаднат в тази група са безработните, икономически неактивните и техните деца.

Притеснителен е фактът, че дори при застаряването на населението сред децата бедността е по-висока отколкото сред възрастните. Това е наследствена бедност – деца, които живеят в домакинства на безработни или обезкуражени родители, показват изводите от доклада на икономистите. Групата, при която рискът от бедност е най-голям, е тази на семействата с три или повече деца. Той е голям и при пенсионерите и особено при възрастните жени над 60-70 години, които живеят сами.

Рискът от попадане в групата на безработните за София  е най-малък – под 10 на сто. За Сливен и Видин е най-висок – над 40%. Факторите, които го определят, са демографската ситуация в съответния регион, дали там живеят много представители на малцинствените групи, дали има висше учебно заведение и съответно привличане на повече млади хора и др.

Петър Ганев от ИПИ посочи, че едва 7 на сто от работещите попадат в групата на бедните, докато при незаетите този процент достига 50. Заетостта при висшистите е 80 на сто, докато над половината от хората с основно или по ниско образование са неактивни.
Увеличава се броят на хората, работещи на две места, показва още проучването. Благодарение на социалните плащания намаляват пенсионерите в дълбока бедност.

„Ситуацията на пазара на труда се подобрява – за две години броят на заетите се е увеличил със 100 000 души. За съжаление обаче тромавите трудови правила и големите регионални различия пречат на справянето с бедността“, заяви Ганев.

„Приоритет на България трябва да бъде осигуряването на заетост на младите хора. Ако един човек още като млад остане извън пазара на труда, той може да има трудности да си намери работа и през останалата част от живота си. Фокус трябва да бъде поставен и върху турското и ромското малцинства. Много от техните представители са необразовани, има езикова бариера. В нашите изследвания за България установихме, че много от тях не могат да се обучават, защото са сезонни работници“, коментира експертът от Световната банка Сандор Карачони.

Leave a Comment