Агро практики през юли

Пшеница и ечемик. През юли ще приключи жътвата на пшеницата и ечемика, което ще отвори две нови грижи. Първата – какво да се прави с ожънатото поле. Втората – как да се съхрани зърното.

Добре е след като се освободят площите да се направи подмятане на почвата. Целта е да се унищожат плевелите и полето да се предпази от дълбоко изсушаване. Ако паднат и валежи, рохкият пласт ще поеме влагата по-лесно. Това пък ще улесни дълбоката оран, която трябва да се направи след 3-4 седмици.

Опитът показва, че най-ефективна за окопните култури, които ще бъдат засяти на мястото на зимните житни, е дълбоката оран, извършена през юли и до края на август.

Онези стопани, които ще засяват рапица, трябва да направят малко по-плитка (18-22 см) дълбока оран, последвана от плитки предсеитбени обработки.

Съхраняването на зърното трябва да стане в обеззаразени срещу складови неприятели помещения. С органофосфорни инсектициди може да се направи влажна дезинсекция с тракторна пръскачка на складовете преди вкарване на зърното. При тази практика складът се държи затворен 48 часа, след което се проветрява няколко дни. Дезинсекцията на складовете преди вкарване на зърното се извършва с атомизиращ електрически разпръсквач М 1026.

При директно третиране на пшенично зърно органофосфорните инсектициди имат предпазно и унищожително действие минимум 6 месеца. В случая третирането се извършва при постъпване на зърното в силозите със специален дозатор, синхронизиран с дебита на постъпващото зърно.

Царевица. Най-важната грижа за царевицата през юли е напояването. Водата оказва положително влияние върху добива, ако растенията са я получили при изметляване, цъфтеж и оплождане. Колко да са поливките, зависи от това дали ще има валежи. Ако юли е сух, трябва да се полее веднъж през седмицата или около 4-5 пъти през месеца.

Слънчоглед. Маслодайната култура достига максималните си размери през този месец и цъфти. Това повишава потребността на слънчогледа от влага, което налага поливането му. Нуждата от вода при културата не е толбкова голяма както при царевицата, но при сухо време не бива да се пренебрегва. През юли могат да се извършват още 1-2 поливки при норма 40-50 кубични метра на декар. Към края на месеца може да започне прибирането на ранните сортове и хибриди.

Тютюн. През този месец започват беритбите на листата. Те се прибират на няколко пъти съобразно с настъпването на техническата им зрелост на съответния етаж от листа. Дали моментът е настъпил се определя по цвета – листата трябва да започнат леко да жълтеят, по тях се получават жълтеникаво маслени петна. Освен това периферията и върхът на листото се извиват надолу, осмоляват се и се откъсват леко. Беритбата се извършва само рано сутрин (ако е облачно се бере целия ден), а набраните листа се нанизват веднага и се оставят да съхнат. Ако има дъжд, трябва да се изчака 2-3 дни преди да се продължи с беритбата. Тъй като беритбата се извършва от 5 до 8 пъти, е добре да се продължи с поливането. Тютюнът се полива вечерно време.

Фасул. Този месец се прибира реколтата от фасул. Чушките се берат, когато шушулките са пожълтели, а зърната са се втвърдили. При поява на фасулеви зърнояди по време на узряване на първите бобове се третира с подходящ инсектицид. Преди прибиране на зърното в складовете, те се дезинфекцират. Семената се обгазяват от специалист срещу складови неприятели.

ЗЕЛЕНЧУЦИ

В Южна България ранните полски домати започнаха да зреят и да се берат още през юни. Това ще продължи и през юли. Грижите по тях обаче не приключват – те трябва да продължат да се поливат, колтучат и да се следят за болести и неприятели.

В този месец и по-точно в началото на юли се засаждат и сортовете за късно производство на домати. Разсадът трябва да е добре развит, а в слънчеви дни за засаждането му използвайте само късните следобедни часове.

В зеленчуковата градина през този месец започва беритбата на ранния пипер. Окопаването на ранния пипер вече е излишно, но средно ранният трябва да бъде окопан за трети път. Следващите обработки както на ранния, така и на него са плитки разрохквания след поливка. Едно-две подхранвания на средно ранния пипер през месеца с размит в поливната вода пресен оборски тор ще се отразят положително на размера на продукцията.

Непосредствено преди засаждането на късните краставици се извършват още една–две предсеитбени обработки с култиватор и зъбна брана (или леко прекопаване с мотика – при малки площи), след което се оформят лехите на които ще бъдат засети семената. Извършват се редовни поливки, като се следи се за състоянието на влажността в почвата в зоната на кореновата система, като трябва да се поддържа над 80% от ППВ. Полива се с течаща вода или чрез дъждуване с 30 куб.м вода на декар.

Дини и пъпеши. Те вече са започнали да зреят в Южна България и всеки момент ще са готови за постепенно прибиране и в Северна. През този период въпреки засушаването характерно за нашата страна поливки не се извършват. През периода преди узряването и по време на масовите беритби напояването дори може да бъда вредно, защото се влошава цветът и консистенцията на плодовете, понижава се съдържанието на захари и кората става по-дебела. При по-голямо колебание на влажността дините масово се напукват. Зрелите пъпеши се познават по промяната на цвета на кората и по-лесното отделяне от дръжката. При някой дебелокори сортове основния цвят на плода не се променя и те по-трудно се откъсват от дръжките. Зрелостта на такива плодове се познава по омекването, което се установява чрез леко натискане около връхната им част.

Когато плодовете ще се транспортират на далечни разстояния, те се прибират преди пълното им узряване. Пъпешите трябва да се прибират навреме, защото узрелите плодове лесно се напукват. Те се берат всеки ден.

През юли се засажда и късното зеле, като преди това площите се почистват от растителните остатъци на предшественика и се изорават на 20-22 см дълбочина. Непосредствено преди изораването се внасят минералните торове необходими за правилното развитие на растенията. На изораните площи се извършват 1-2 предпосадъчни култивирания и се фрезоват, за да се доведе почвата в градинско състояние. От 10-25 юли се засажда разсадът на полето. По-късното засаждане води до образуване на дребни зелки и намаляване на добива и качеството на продукцията. Растенията се засаждат до първия лист. Преди засаждането в практиката се използва практиката на подрязване на листата на разсада с цел да се намали транспирацията от листната повърхност, което от своя страна довежда до по-лесното вкореняване на растенията. Ако зелето ще се полива чрез дъждуване, се засажда редово на равна повърхност с разсадодадачни машини на разстояние 60/40 см. Когато напояването ще се извършва гравитачно, площта се прави на лехи с ширина 120 см, а разстоянието между лехите е 60-70 см. В лехата растенията се засаждат на три реда като разстоянието между редовете е 40 см. Веднага със засаждането растенията се поливат за да се прихванат.

Лукът е готов за прибиране, когато лъжливото стъбло над луковицата е омекнало и голяма част от растенията са полегнали на земята. Добре е да се подредят така, че листната част на едното растение да покрива луковицата на съседното, за да не съхне. На полето лукът се суши около една седмица, след което се отрязват корените и лъжливото стъбло около 3см над луковицата. После се подрежда в касетки и се оставя на сянка, за да не позеленее. При чесъна операцията по прибирането е сходна. Преди насипването на чесъна в амбалажните щайги луковиците се просушават добре. Смята се, че те са просъхнали добре, когато изсъхнат вътрешните кожести люспи и пергаментовите люспи на скилидките.

ОВОЩНИ

 

През юли плодовете активно нарастват. Ето защо най-важната грижа е насочена към задово­ляване потребностите на овощните видове от вода. При силно засушаване са наблюдават некротични петна по листата, увяхване и опадането им от основата към върха на леторастите. Възможно е младите дръвчета напълно да изсъхнат, а когато плододаващите дървета не се поливат редовно, плодовете им често се спаружват или напукват. За да се запази влагата в почвата се извършват летни обработки, с които се унищожават плевелите и се премахва почвената кора.

При незадоволителен растеж новозаседените дръвчета е добре да бъдат наторени с 30 – 40 г на квадратен метър амониева селитра. Торът трябва да попадне във влажна почва. Добре е това подхранване да бъде последвано от поливка.

При младите дръвчета продължават грижите по оформяне на короните им. Използват се летните резитби, като филизенето или привързването и отклоняването на развиващите се леторасти, избрани за скелетни клони и скелетни разклонения.

Месецът е подходящ и за наклоняване на скелетните клони при младите дръвчета за по-лесно формиране на короната. Дърветата, които са в плододаване трябва да се огледат дали няма нужда да се направят подпори за клоните, които са отрупани с плодове. Подпорите могат да такива, каквито си ги представяте, като чуете думата – суха яка пръчка, която завършва V-образно. Тя се забива в земята и подпира натежалия с плодове клон, предпазвайки го от счупване. Подпирането обаче може да стане като клоните се овържат с въже или тел към ствола, който се превръща в опорен стълб.

При прасковата в началото на месеца се извършват резитби на зелено и прореждане на плодовете.

През този месец продължават грижите по напоявянето на новосъздадените ягодови насаждения, особено на засадените през юни. В по-ниските и топли райони, където е приключила беритбата на плодовете, сламата се събира, изнася се и се изгаря. След изнасянето на сламата насажденията се напояват и се обработват, като предварително се наторяват с 10-12 кг/дка амониева селитра. Ластуните в насажденията, от които не се взема разсад, се изрязват. Определят се нови площи за ягодови насаждения и се подготвят за есенно засаждане на открито. Преди дълбоката обработка площа се наторва с 2-4 тона оборски тор, 60-80 кг/д суперфосфат и 20-30 кг/д калиев сулфат.

ЛОЗЯ 

Лозята имат най-голяма нужда от вода през този месец. Сушата причинява големи загуби в добивите на насаждения, които са на хълмове и върху силно пропускливи почви. Но за да се запази високото качество на гроздето от десертните и белите винени сортове, поливките се преустановяват един месец преди гроздобера, а за червените винени сортове – 40-50 дни преди прибиране на гроздето.
Където е необходимо се извършват колтучене, кършене и привързване на леторастите, за да се облекчи резитбата. Зелените резитби по правило не се извършват в горещо и слънчево време, за да се избегне слънчевия пригор по гроздовите зърна.

Виж още: Един квадрат доматени растения гълтат 500 литра вода