Имаме земя да изхраним няколко Българии, а внасяме. Тъжно е

След 2015 г. падат квотите в Европа и ще ни залеят с мляко, предупреди министър Иван Станков

Нищо чудно следващите протести в страната да са за земеделието и храната, предупредил президентът Плевнелиев

„Не използваме капацитета на страната си, а можем да нахраним няколко Българии. Тъжно е.“ Това казва в пространно интервю за в. „Преса“ министърът на земеделието и храните Иван Станков по повод скорошна среща с президента Росен Плевнелиев. Президентът предупредил, че ако досегашните протести са били заради енергетиката, следващите може да са заради земеделието, защото храните, които се произвеждат в страната са недостатъчни.

Министърът разкрива и за една сериозна заплаха за българското животновъдство, която се задава след 2015 година. „По време на последния Съвет на министрите по земеделие се разбра, че ограниченията започват да отпадат. Европа се отваря по-сериозно към свободните зони за търговия. Ще бъдат премахнати млечните квоти, което не е добре за България. След 2015 г. направо ще ни залеят с мляко“, смята той. И предупреждава, че страната трябва да се предпази от тази реална опасност и спешно да определи приоритетите си в земеделието.

Проф. Станков прави и бърз преглед на сегашното състояние на животновъдството и мерките, които трябва да се вземат. „То (животновъдството) е изключително важно за страната. Първо, трябва да се увеличат животните – кравите, овцете, свинете. Птицевъдството върви сравнително добре, но не е достатъчно конкурентноспособно…. Имаме европейска квота около 1.1 млн. тона краве мляко, а реално през 2012 г. сме произвели 600 000 тона“, обяснява той. Според него е притеснително, че се забавя модернизирането на малките ферми, които осигуряват 100 000 тона мляко. Проблемът е, че дори и да получим четвърто удължаване на срока за въвеждане на европейските стандарти, те може пак да не се модернизират. В малките ферми има около 50-60 хиляди крави.

Зърнопроизводството ще продължи да бъде водещ отрасъл, но няма да се разширява повече, вижда Иван Станков. Зърнопроизводителите са наясно с това, че оттук нататък страната ще трябва да се фокусира върху „слабите производства“, обяснява проф. Станков. Той смята, че България ще определи таван от 300 000 евро за този сектор. ЕС е дал право на всяка държава членка да реши какъв да е максимума при граници между 150 000 и 300 000 евро.  „Срещнах се със зърнопроизводителите, те са наясно с всичко това и приемат тези решения с разбиране, че и другите сектори са в много тежко състояние и трябва да бъдат по-силно подкрепени“, пояснява министърът.

Проф. Станков прави и ретроспекция на развитието на селското стопанство в годините на прехода и открива, че грешките не са на едно правителство, а са класика в управлението на страната досега. „През 1993-1994 г. земята се раздроби в реални граници, фермите бяха ликвидирани. Всичко отиде при хората, а те не бяха готови за това“, припомня той. В тези години производството силно се е влошило, а броят на животните рязко е намалял. Това трагично състояние се е задържало и до преговорите с Европейската комисия за влизането на страната в ЕС. Като референтни години са взети такива, в които се е демонстрирала земеделската немощ на държавата. Но по-добри не е имало. На тяхна база са били изчислени и квотите, което силно е ограничило нашето земеделие. Затова днес има модерни преработвателни предприятия – мансри, кланици, консервни фабрики, без да разполагаме със суровина.

„Трябва силно да стимулираме плодовете и зеленчуците“, напомня отново проф. Станков. И постаря, че през следващия програмен период ще имаме този шанс. Първо, защото ще получим 2 милиарда лева повече в сравнение с периода 2007-2013 г. и сумата за харчене ще стане 7.5 милиарда. Второ, общо 15 процента от субсидиите за директни плащания ще могат да се преразпределят към „слабите производства“. И трето – разрешено е 25 на сто от парите по Програмата за развитие на селските райони да се насочат към земеделските дейности.