Гъски или избори?

Над половината от бюджета на мярка 10 по Селската програма отива в зърнопроизводството

Автор: Надя Петрова

Големият спор с парите по мярка 10 „Агроекология и климат“ кара непредубедения наблюдател по земеделските въпроси да се запита: „Какво не разбрах? Защо дремя?“ В същото време въздухът плющи от политика, защото идват местните избори. Може ли гъските да са политически аргумент?

Кавгата я отвори Асоциацията на агроекологичните земеделски производители (ААЗП). И те разбраха късно, че са проспали нещо, което се е случило изпод носа им. Чак на 29 юни направиха пресконференция, за да оповестят, че към 900 зърнопроизводители са подали заявления за участие в направлението „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски в обработваеми земи с орнитологично значение“ на мярка 10 от Селската програма. Заявленията са за над 2.5 млн. дка и парите, които ще бъдат раздавани в продължение на 5 години са към четвърт милиард лева или по 17 лв./дка (81.59 евро/ха). Ей на това му се казва конспирация – над 200 милиона лева да се изнижат по пантофи покрай спящите над сто хиляди земеделци.

Според председателя на ААЗП Пламен Драгнев схемата за източване на мярка 10 чрез зимуващите гъски е била подготвена още от миналата година. На пресконференцията бе оповестено, че определени доверени консултанти са „светнали“ зърнопроизводителите за късмета, който могат да извадят с гъските. И са поискали съответно комисионни. По 20% ежегодно, твърдят от асоциацията.

Дали въпросните 20% са за партийно или частно-групово финансиране, никой не казва. Те правят към 3.40 лв./дка, а ако, ей така, просто си продължим със сметките, сумата става 8.5 млн. лв. годишно и 42.5 млн. за целия програмен период. И това са само комисионните!

Това, което Драгнев съобщи за комисарите, има логика. Защо ли? В АгроПловдив също ни направи впечатление, че землищата със защитените птици, описани в наредба 7, която касае мярка 10, са твърде много. Но ние обърнахме тогава внимание на възможностите за субсидиране, които дава царския орел. И при него териториите са доста, а субсидиите са три пъти по-големи (278 евро/ха). За предпазване на царския орел обаче са кандидатствали само 9 фермери, които са описали почти 700 дка по данни на „Труд“. Тоест, малките площи показват, че това не са зърнопроизводители. По направлението за гъските обаче има масовост, която говори за организирано мероприятие.

Опазването на царския орел и египетския лешояд изискват постоянно затревени площи. Докато субсидиите за зимуващите гъски се получават при отглеждане на зърнено-житни култури при определени условия. И в този смисъл гъските са по-приемливи за зърнения бранш.

От ААЗП коментираха вчера, че земеделското министерство е трябвало да продължи предишната агроекологична мярка 214, при което зърнопроизводителите получаваха по 36 лв./дка субсидии заради сеитбооборот.

Експерти обаче разясниха пред АгроПловдив, че изискването за сеитбооборот е включено при зеления компонент на директните плащания. Тоест, той е в Първи стълб и няма как да е и във Втори.

 

Големият въпрос е дали бюджетът на мярка 10 „Агроекология и климат“ ще е достатъчен, за да може да се подпомогнат и другите направления. Тук са още субсидиите да възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност; контрол на почвената ерозия; традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм); опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство; опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство.

Бюджетът на мярка 10 за целия програмен период е 223 млн. евро, а това означава, че над половината средства ще отидат като компенсации за гъски, ливаден блатар, царски орел и други. И не защото има разбиране за това колко са важни тези птици. А защото през последните години зърнопроизводителите станаха политически интересна фракция. Те имат силна организация, а имат и комбайни, които в един момент могат да блокират държавата. Те са опровержението на всички земеделци, които смятат, че самостоятелно могат да са силни и да се справят.