Специалността „Биоземеделие“ да стане защитена, предложи зам.-ректорът на АУ

Пет пъти се увеличи бюджетът за биологичните фермери, информира на кръгла маса зам.-министър В. Грудев
проф. Христина Янчева, АУ

проф. Христина Янчева, АУ

Специалността „Биологично земеделие“ – бакалавърска и магистърска степен, да стане защитена Това предложи днес в София на кръгла маса на тема „Производство и маркетинг на българските биопродукти” зам.-ректорът на Аграрния университет (АУ) в Пловдив проф. д-р Христина Янчева. Форумът бе организиран от Българска стопанска камара и Фондация ФАЕЛ.

Вече втора година университетът не може да събере нужния брой студенти за специалността. Новата стратегия за висше образование, която тепърва ще се създава, ще включи понятия като „защитени“ специалности, поясни проф. Янчева. Те са важни, но поради конюнктурни или други причини, към тях няма достатъчно голям интерес. Когато дадена специалност бъде обявена за „защитена“, държавата ще се ангажира да я поддържа финансово, посочи проф. Янчева.

„Миналата година беше нулева за нашите биологични производители, въпреки заявения интерес и приоритет от страна на предишното правителство“, каза при откриването на форума Васил Грудев, заместник-министър на земеделието и храните, предаде репортер на агенция „Фокус“. „Много от кандидатите, които искаха да се занимават с биологично производство, не бяха сключили договори със съответните контролиращи лица. Прилагайки новата „Програма за развитие на селските райони“ и казвайки, че приоритет е биологичното производство, за нас се превръща в приоритет и развитието на нови кандидати, които да се занимават с това производство. Получих 5 писма, включително и от Българската православна църква, които помолиха за удължаване на възможността за сключване договори до момента на кандидатстване на настоящата година“, посочи Грудев. По думите му удължаването на срока не може да повлияе негативно на биологичното производство. „Ако съответната продукция не е сертифицирана, ако изпълнявайки проектите производството не е сертифицирано като биологично, то няма да получи финансиране. Няма да получи окончателно плащане, за да няма спекулации. Към момента хората заявяват интерес към биологичното производство, но дали то ще стане такова е въпрос на няколко години“, допълни още зам.-министър Грудев.

Грудев предупреди, че нездравият интерес заради ударното финансиране може да компрометира българската биопродукция на европейските пазари.

150 млн. евро предоставя мярка 11 „Биологично земеделие“ от новата програма „Развитие на селските райони“. Подпомагането на биофермерите е увеличено 5 пъти, припомни още Грудев.организирана от Българска стопанска камара и Фондация ФАЕЛ.

Основен проблеми пред българските биопроизводители е преработката на продуктите и липсата на комплексен подход за тяхното развитие. Едва 10% от биопродуктите остават на българския пазар, а останалите се изнасят за страните от Западна Европа, стана ясно на днешната кръгла маса.

Съпредседателят на Българска асоциация „Биопродукти“ Албена Симеонова отправи предложение от името на БА „Биопродукти“ да се въведе изискване по 5% от храните за деца и ученици да са с биопроизход, като по този начин ще се насърчи употребата на биопродукти.

Проф. Димитър Хаджиниколов, председател на Фондация ФАЕЛ, обърна внимание върху икономическия ефект от развитието на биопроизводството. Вече е време да говорим за отделни стокови ниши като биотекстил, биофармацевтика, биокозметика, биомебели и др., заяви той, цитиран от националното радио.

Leave a Comment