Подобрители и овкусители в храната променят човешката ДНК

Разрешените подобрители, овкусители и консерванти, използвани в храните, увреждат човешката ДНК. Това показват изследванията на Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология на Българската академия на науките (БАН), съобщи БНР.

Изследвани са 12 от така наречените „Е-та“ в храните, каза ръководителят на лабораторията доц. Георги Милошев. Само едно от изследваните вещества не оказва никакво влияние върху ДНК, уточни той.

Шест от добавките в храните, означавани с „Е“ и номер, увреждат ДНК и могат да предизвикат онкологично или друго заболяване, е показало проучването чрез иновативен метод.

Това са оцветителите еритрозин – Е127, индиго кармин – Е132, фаст грийн – Е143, консервантът натриев нитрит – Е250, добавката кофеин и 4-аминоантипирин – 4ААР, използван във фармацевтичната промишленост.

Дори в дози, многократно по-ниски от разрешените, те създават риск от онкологично или друго заболяване, заяви доц. Милошев. За да няма увреждане в ДНК, тези добавки трябва да са в концентрации от 10 до 100 пъти по-ниски разрешените, посочи той.

„Еднократното въздействие показа, че концентрацията на някои от веществата, например натриев нитрит, който се добавя в месата и в колбасите, трябва да бъде 1000 пъти по-ниска от тази, която е разрешена“, коментира доц. Милошев.

Учените са уведомили за резултатите от проучването си няколко български министерства, агенции и комисии, както и Европейската комисия и Европейския агенция по безопасност на храните (EFSA). От EFSA са отговорили, че проучването на лабораторията има някои слабости и ограничения. Научната публикация, посветена на него, ще бъде предоставена на постоянната работна група по генотоксичност към научния съвет.

Крайното становище на EFSA е, че научната публикация на българските генетици не дава нова информация, която се отнася до оценката за безопасността на тези добавки, извършена досега от EFSA. Ако информацията не е нова за агенцията, защо досега не са предприети мерки за намаляване на токсичността на добавките или на употребата им, коментира доц. Милошев.

Според учените много малко издания се съгласяват да публикуват резултатите от такива изследвания, въпреки че методът е достатъчно прецизен.