За зърнопроизводителите от Южна България 2015-а е трагична

Загубите от пшеница са с 4 до 20 кг/дка, от рапица достигат до 50 кг

Фермерите от региона трябва да получават с 30% по-високи субсидии

Слънчогледът и царевицата съхнат

2015 г. се оказва трагична за зърнопроизводителите на Южна България. Реколтата от пшеница е с около 35 на сто по-ниска спрямо тази в Северна България и с около 25 на сто по-слаба спрямо миналата година. Добивите от рапица също не са добри, макар че се изравняват с миналогодишните. Заради юлските горещини и сушата, които продължават и през този месец, посевите със слънчоглед и царевица също не изглеждат добре.

„Почти няма производител на пшеница, който да не е на загуба“, коментира председателят на Регионалния съюз на зърнопроизводителите в Пловдив Светослав Русалов. По негови сметки загубите са специфични за всеки микрорайон и варират между 4 и 20 лева за декар. „Някои колеги отчетоха при рапицата добиви около 150-160 кг/дка, което е още по-трагично“, даде друг пример Русалов. За да има възвращаемост на вложените средства, фермерът трябва да добие 250 килограма от декар, сочат сметките на фермера. „При маслодайната рапица загубите са към 50-60 кг/дка“, заяви той.

„В Южна България зърнопроизводителите влагат същите средства и труд като колегите си от Северна. Но добивите ни са по-ниски с 30-35%“, посочи най-големият зърнопроизводител в региона Йосиф Делгянски. Той допълни, че и зеленчукопроизводителите отсам Стара планина не могат да се похвалят с добри резултати заради по-топлия климат. „Наблюдавам доматите на Фабрицио (Ф. Фрески – б.р.) и виждам, че са родили малко. При над 32-33 градуса цветовете абортират“.

Идеята на Йосиф Делгянски е, че субсидиите за стопаните от Южна България трябва да са с 30% по-високи, така както е направено за някои области на Испания. Според него така разпределението на средствата ще е по-справедливо.

Делгянски даде за пример тазгодишната реколта. Разходите за декар са 120 лева. А приходите са 300 кг по 0.28 лв. за килограм, или 84 лева. „Разбира се, че са възможни фалити“, коментира фермерът.

Русалов е съгласен, че субсидиите трябва да са диференцирани за различните региони. „В националната асоциация (НАЗ – б.р.) сме обсъждали въпроса, но от министерството ни обясниха, че Европейският съюз не е предвидил регионални субсидии. Единствено държавата може да извърши доплащания, за да изравни помощта в Северна и Южна България. Но на този етап това въобще не се обмисля“, посочи той.

„Състоянието на слънчогледа и царевица не е добро. Нямаме работещи поливни канали, посевите съхнат“, допълни Светослав Русалов, чието стопанство е в община „Марица“. Той обясни, че зърнопроизводителите се стараят да снижат риска от загуби като отглеждат различни култури. През 2015-а година обаче диверсификацията със зърнени култури очевидно не е достатъчно.