Кориандърът е рискова култура, цената му варира от $350 до 800/т

Земеделският стопанин не бива за отглежда растението върху повече от 10% от земята, съветва Ангел Вукодинов

От 20 години зърнопроизводителят от Съединение Ангел Вукодинов отглежда кориандър. Тази година културата е върху 500 дка от стопанството му (16 000 дка), но през други заетите площи са стигали 1500 дка. Макар че кориандърът не е сред стопанските растения, за които се поддържа статистическа база и се правят коментари, България е на второ място в света по износ на семена от тази прочута подправка. Данните са на Световната търговска организация и са за 2014 година. Те показват, че направеният износ за миналата година е бил на стойност 26 167 000 долара. По този повод потърсихме производителя, за да разкаже по-подробно за отглеждането и пазара на растението.

„Кориандърът е едногодишно от семейство Сенникоцветни“, обяснява Ангел Вукодинов, когото откриваме в производствената му база в село Драгомир. Той още не е приключил с жътвата на растението, макар че малко остава.

„Използват се предимно семената му, които когато узреят стават бежаво-кафяви. Ако лятото е дъждовно, семената почернят, което говори за влошено качество. Хектолитровото тегло на семената е от 30 до 40 единици, тоест, то е 2 пъти и нещо по-леко от пшеницата. Добивите се движат между 100 е 140 кг/дка, като при отлични климатични условия може да са и по-високи.

Кориандърът е интересен с това, че не е много взискателен към площите, но има претенции към влагата и в сухи години се проваля.

Засява се в средата на зимата, като преди това почвата е подготвена с дълбока оран и няколко култивирания. Сеитбата е на 1-2 см дълбочина. Има едно неписано правило, че дълбочината на сеитбата се равнява на 7 пъти диаметъра на семето. Растението е устойчиво е на студ, но не и на резки минусови температури. Преди сеитбата семената преминават през студово закаляване.

Срещу плевелите растението е чувствително, но има достатъчно добър набор от хербициди и срещу житни, и срещу широколистни. Церкоспориозата е сред най-опасните болести, които се срещат в нашия регион.

Прибирането е с комбайн за слята жътва. Аз работя с роторни комбайни, те са много подходящи и съм доволен. Растенията стигат височина 0.7 до 1 м, а на много богати площи до 1.5 метра.

След като се приберат, семената най-често имат нужда от изсушаване на площадка или в сушилня. Аз пускам вентилатори.

Земеделски производител, който е решил да се занимава с кориандър, трябва да има собствена техника за почистване. Пазарът изисква много добра чистота. Почистените семена се продават в стандартни опаковки от 25 килограма, когато стоката е за износ към Изток, защото така са удобни за транспортиране.

Цените са различни през годините. Менят се с голяма амплитуда. Имали сме години, когато кориандърът е падал на 350-400 долара. В последните две години пазарът се движи в порядъка на 700-800 долара. Миналата година стартира на $700, но по-късно стигна до 1000 долара.

В момента цената, която предлагат търговците е 1.40-1.50 лв./кг, което е около $730. Нашата фирма има известни количества, но ще продаваме, когато напълно приключим с жътвата.

Е, да, при цена над 700 долара кориандърът си струва да се отглежда. Но когато падне на $350, общо взето нещата отиват на себестойност или под нея. По отношение на цената кориандърът е много динамична култура. Единственото, което спасява производителя, когато тя падне, е, че растението е с по-ниски производствени разходи и съответно себестойност.

 

Пловдивско не е най-доброто място за отглеждане на кориандър. В Ямболско имат добри традиции с тази култура. Там има, може би, 100-150 хил. дка, заети с нея. Доста са търговците, които изкупуват семена.

Въпросът със закупуването на семена за посев не е добре урегулиран, защото у нас няма сортоподдържане. Всеки се спасява както намери за добре. Нашата фирма преди няколко години отглеждаше кориандър за семепроизводство със семена от Италия. Затова и досега поддържаме база. Много често продаваме нашата продукция и като семена на други колеги.

Няма как площите с кориандър да се увеличат прекалено много в страната, защото, както казах, това е рискова култура. Заради възможното срутване на цената, смятам, че стопаните не бива да рискуват с повече от 10% от земята. Поне моята стратегия е такава.

Растението се прилага както в хранително-вкусовата, така и във фармацевтичната индустрия и при производството на алкохол. В медицината също се използва за лечение на стомашно-чревни заболявания.“