В България разходите за растителна защита са повече от необходимите

Гл. ас. д-р Звездомир Желев, преподавател в катедра „Фитопатология“ на Аграрния университет пред АгроПловдив

В Центъра за интегрирано управление на болести към Аграрния университет планират да обявят догодина открити дни за хоби-градинарите

Д-р Желев, какви са наблюденията ви за провеждането на растителна защита в стопанствата? 

Едва ли аз съм човекът, който може да обобщи степента на професионализъм при провеждане на растителнозащитните практики. Но съм абсолютно убеден, а и нашите резултати го показват, че има много възможности за оптимизиране на химическата борба. Често хората приемат оптимизацията на растителната защита като намаляване на пръсканията. Но това е само един от аспектите. За един фермер основният принцип е да си запази продукцията, защото 100% икономия от нула е пак нула. Тоест, цел №1 на фермера е добивът да е запазен. Оттам нататък нашите производители трябва да разберат, че печалбата се формира не само от приходите, но и от размера на разходите. Общо взето в българското земеделие разходите са повече от необходимите, за да се получи добър добив. Хората не са виновни за това, въпросът е, че липсват технологии, липсва и информация.

Как може да се реализира икономия на разходите?

Първо, с пръсканията. С прогнозния модел RimPro и с повече агрономически познания за фенофазите на културите и т.н., ние можем да изберем правилния продукт. Той не винаги е по-скъпият продукт. Много често може да се използва контактен препарат, който в доста от случаите има по-добро действие от системните, ако е приложен навреме. Да не говорим за големия плюс, че към контактните препарати няма резистентност!

Но как фермерите да се сдобият с информация кога е точният момент за пръскане?

Вече почти всички големи ябълкови градини в страната ползват нашата система за интегрирана растителна защита срещу болести и неприятели. В системата освен прогнозния модел на заболяванията добавяме наблюдение за фазата на развитие на растенията. Към това прилагаме и микроскопични наблюдения, за да видим как се развива вредителят. Освен това съобразяваме устойчивостта на сорта към заболяването или неприятеля.  Към тази система включваме и настройката на производителите – с колко техника разполагат, например.

Кажете няколко думи за Центъра.

От това лято вече официално е утвърден Центърът за интегрирано управление на болести към Аграрния университет. В него работят специалисти фитопатолози, но има още и ангажирани около десет студенти. От две години имаме консултантски договори с производители. Смея да твърдя, че до този момент няма такава структура в страната, било то частна или държавна. Работим и с консултантски фирми, в това число и с фирми за пестициди, които също консултират фермери. Отворени сме на широка основа да работим с експерти и производители. В бъдеще е възможно да работим с агроаптеки, които да са нашият проводник на местна почва, тъй като те работят с много хора – с по-малки и по-големи клиенти. Но нишата е интересна.

Тоест, опитвате се да стигнете и до най-малките, до дворните производители?

Много често в чужбина ме питат какви са площите с лозя у нас. И аз обяснявам, че е трудно да се каже точно, защото в България във всеки двор има по три лози. И действително, ако съберем всички тези площи, които са на така наречените хоби-градинари, те ще се окажат повече от модерните и индустриализирани площи. Тази ниша е много пренебрегната. На Запад към хоби-градинарите има специално внимание – организират се открити дни за тях. Така е и в САЩ, където с тази просветителска дейност се занимават университети. Понякога те канят деца на откритите дни, за да им създадат връзка с природата. Това е и една наша идея, стига да можем да се организираме. Имаме различни култури в нашия център и можем да съберем градинари с различни интереси. Ще адаптираме изказа си като поднесем информацията в подходяща форма. Това обаче ще се случи догодина.

Как консултирате професионалните производители?

Към момента работим чрез интернет – изпращаме данни към фермерите, без да сме там. Работим върху това те да получават аларма за оповестяване при риск за дадена болест. Без модела RimPro това трудно ще се постигне, тъй като той е част от информацията. Продаването на модела не е рафтова търговия като да продадеш едно кило захар и да кажеш довиждане на клиента. Трябва да го обучим, да го следим, да му дадем увереност, за да има ефект. Културите, при които може да се приложи моделът са ябълка и лоза, за които имаме перфектни резултати. Индиректно някои от вредителите по ябълката като плодовия червей вреди и по орехите. Тоест тези производителите индиректно също могат да ползват макар и частична прогноза.

Имахте идея и при житните да наложите системата. Докъде стигнахте?

Посетих университети от чужбина, където има опитни полета с житни и са разработили система. Ние също имаме идея да разработим съвсем скоро система с всички болести при пшеницата – твърда и мека. Става въпрос за ръжди, брашнеста мана, септориоза, фузариози, микотоксини и други. В тези модели има още прогноза за развитието на културата, тоест след 7-10 дни в каква фаза ще е тя и по-точно конкретният сорт пшеница. В момента адаптираме фенологично нашите сортове към тази система. Тази година имахме включени две опитни станции в Северна и в Южна България и резултатите бяха много добри, дори поразително добри. В Южна България наблюденията ни бяха от района на околностите на Пловдив. Това, което се видя ни показа, че само с едно пръскане резултатът от опазване на продукцията щеше да е толкова добър, колкото зърнопроизводителите постигнаха с две и три третирания. Тази година опасността дойде от ръждите, които стартираха доста компактно – от 20 април до средата на май. В този период с добре позиционирано пръскане с добър продукт (нито моментът, нито продуктът трябва да са случайно избрани) можеше да се сложи край на проблема.