За овошките – 400 лв./дка субсидия, за зърното – 200. Попитай как

Консултантът „Енпром“ пръв въвежда услугата „Управление на субсидиите“

Какви са възможностите за финансиране от директните плащания и субсидиите по някои от мерките на новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР)? Не са много хората и фирмите в страната, които могат да посочат пълните възможности на европейското подпомагане за земеделие. Някои от стопани успяват да получат два-три пъти повече средства от единица площ от останалите и по този начин да реализират значителна преднина. Други се задоволяват с малко и пак са доволни. Въпрос на гледна точка.

 

За възможностите на финансиране потърсихме Ивайло Здравков, управител на консултантската компания „Енпром“ и председател на Българската асоциация на бенефициентите по европейски програми (БАБЕП). Наскоро „Енпром“ откри офис в Пловдив и вече посреща клиенти.

Г-н Здравков, вашата фирма „Енпром“ предлага единствената в страната услуга „управление на субсидиите“. Какво съдържа тя?

Вярно е, че никой друг не поема толкова сериозен ангажимент към клиентите си. Към момента тази услуга липсва на пазара. Ние се грижим за интересите на производителите – съветваме ги за възможностите по Първи стълб и по ПРСР, подсещаме ги за административните срокове, ако са инвестирали по някоя мярка присъстваме при проверки на фонд „Земеделие“. Изобщо, поемаме една полезна функцията да предлагаме възможности на фермера, да помним вместо него важни дати, да му помагаме да се справи с бюрокрацията.

Дали повечето стопани са наясно с възможностите за субсидиране?

Не бих казал. При това те не получават съществена помощ от държавните служители. Земеделските производители може да са много работливи, но в следващия момент са съвсем на „ви“ с нормативите. Не говоря за всички, но повечето са така. Да кажем, отива фермерът в общинската служба и заявява това, което му казва служителя. На чиновника му е все едно каква субсидия ще получи производителя. Затова му казва: „Ей ти заявлението, попълни го“. И стопанинът започва: „СЕПП – пиша го. Качествен плод…, какво ли означава? Няма да го пиша. Торове, препарати …  Нямам фактури, няма да го отбележа. Ерозирали почви – това не го знам. Високопланинско … пак не го знам.“ И в края на краищата стопанинът пуска заявление, в което единствено е чекнал директните плащания. Повечето земеделски производители не знаят, че могат да увеличават всяка година своите субсидии с допълнителни неща. А ние можем да им дадем съвети как.

Дайте пример… 

Имаме клиент зърнопроизводител, който е и животновъд. Той тори полетата с тора от овцете и кравите си. Не използва химикали. Затова го посъветвахме след като ползва естествен тор и не пръска, да се биосертифицира. Така ще има 80 лева допълнителна субсидия като биологичен зърнопроизводител. Той засява 10 000 декара, от които ще получи допълнителни 80 хиляди лева. При стопанството на същия фермер гнездят зимуващи гъски, а той не знае, че може да получи допълнително средства – по 70 лева на декар за тях. Обяснява ни: Аз сутрин давам на работниците задачи, после съм на нивата, после съм на пристанището да продавам, сега съм в кампания. Откъде да знам, че мога да взема тази субсидия? И е прав, защото земеделският производител има много други задължения. А в същото време трябва някой да следи всяка наредба и приложения, които излизат, законите и т.н. Това си е отделна дейност, която не е за всеки.

 

Каква максимална субсидия могат да получат зърнопроизводителите?

При зърнопроизводителите таванът е 200 лева на декар.

А при овощарите?

В овощните видове максималната субсидия, която може да се постигне, е 400 лева на декар. Най-високи са помощите именно за трайните насаждения.

Прочети още: Производството на пелети няма да се финансира по мярка 4.2