Красимир Кумчев за скъпите зеленчуци и отчаяните земеделци

Фермерът от Пловдив за пореден път се обяви срещу европейските субсидии, които насаждат усещането за несправедливост

Красимир Кумчев

„Не съм и сънувал, че това лято зеленчуците ще са толкова скъпи! Който положи грижи да ги отгледа, спечели“, сигурен е фермерът от Пловдив Красимир Кумчев. И веднага доказва със сравнение цените сега и преди година:

„Миналата година къдравата маруля струваше 40 стотинки, тази е 75. Бутиковите сортове като „Дъбов лист“ преди година бяха по 80 ст. сега са 1.30 лева. А тиквичките? Не съм си и представял, че в разгара на лятото ще мога да ги продавам по 75-80 стотинки? Обичайно по това време на годината са 40 стотинки. Същото е и с патладжана. Червената капия – нямам думи – върви по 1.70 лева вместо да е около лев-лев и десет.

Опитвам се да се сетя за зеленчук, който да не е вдигнал рязко цената. Няма такъв.

А обяснението е просто. И жестоко: Производителите се отказаха от зеленчуците. Не гледат или поне останахме малко тези, които тъпо и упорито не се отказват. Въпреки всичко. Е, спечелихме“, казва без радост фермерът.

„Можеш ли да си представиш, звъни ми онзи ден търговка от Бургас и пита имам ли обикновени марули. Ще имам след 3-4 дни, ѝ отговарям. Защото съм си направил сметката и ги отглеждам на етапи, за да бера по-дълго и постепенно. Жената от Бургас ме моли да ѝ продам почти всички. Може, ѝ отговарям. И се замислих: каква ѝ е сметката да идва чак от Бургас до Трилистник (Пловдивско – б.р.), за да купи марули? Толкова ли няма в нейния край? Какво всъщност става?

Вярно е, че от тази година производителите на плодове и зеленчуци ще получат повече от обвързаните плащания, които са част от директните. Но това въобще не стимулира земеделците да отглеждат повече зеленчуци. Защо ли? Защото не вярват. Ще минат две-три години докато видим, че площите със зеленчуци са се увеличили. Дано.

Покрай обвързаните плащания се сещам, че и тиквите са асортимент в тях. Колко ценна е една тиква, за да я включиш към списъка? Консервните фабрики ли се бият за нея, на международните пазари ли е много търсена, трудна ли е за отглеждане? Какво толкова има в една тиква, за да дадеш на производителите по 200 лева на декар, за да не се отказват от нея? Ако от министерството бяха попитали консервните предприятия кои зеленчуци са ценни за тях, те щяха да им отговорят: домати, пипер, тиквички, корнишони. Това е, тиквата е аут, не ги интересува.

Европейските помощи правят стопаните хитри и безразлични. Ето, да кажем, помощите заради руското ембарго. Онези с пиперите, като ги оберат на две ръце, започват да чупят пръсти и да се оплакват: Не издържам на това руското ембарго. Край, ще ги заора. Между другото тази европейска схема за компенсации заради ембаргото, дето снощи я спряха, е направо смешна. На България се отпускат пари за 3 000 тона. Три – хиляди – тона! Ами че то само Фабрицио (Ф. Фрески – Раковски – б.р.) е поискал да участва в схемата с 9 000 тона домати! Консервните заводи не искат да му ги купят и Фабрицио е готов да ги унищожи! Значи само италианецът може да изпълни националната квота три пъти, какво да говорим за другите!

Скоро написах в личната ми Фейсбук страница, че европейските помощи са вредни. От години го говоря и пак ще го кажа – те са вредни, опасни, деструктивни и ни дърпат назад. Фермерът живее с усещането за несправедливост и то го трови. Спъва инициативността му, желанието да се състезава и да върви напред. Защо? Защото например критериите по различните мерки в Програмата за развитие на селските райони са заложени така че да спечели определен кръг хора. Точките се променят в движение и така наречените приоритетни сектори отиват на опашката. Така беше и по мярка 4.1 и по старата мярка 121.

Коя е мярката, с която се мери един земеделски министър? Безупречна е, от години я предлагам и пак ще я кажа. Един земеделски министър си е свършил честно и достойно службата, когато в края на мандата му българските плодове и зеленчуци на пазара и трапезата на хората са повече отколкото са били, когато е влязъл в министерството. Това е. Тук е точката, а думите след това са нищо.“