От първо лице за бунта в Брюксел: Гневът растеше с приближаването на сградата на ЕК

Съпредседателят на Националния съюз на говедовъдите в България Рангел Матански представи своите размисли, усещания и емоции като пряк участник в млечния бунт, който се проведе на 7 септември в Брюксел. Какво се случи тогава?

Ето един разказ (със съкращения) на Рангел Матански от първо лице:

За да се направи оценка на едно събитие трябва да мине време. Необходимо е емоциите и моментните впечатления да отшумят. Протестът на фермерите, проведен в сърцето на Европа, беше в понеделник, 7 септември 2015 г.Рядко се случва събитие, на което да се развеят знамена от всички държави членки на Общността с общи искания за подпомагане излизане от кризата обхванала сектор мляко. Срива на цените в млечния сектор изкара на улицата хиляди земеделци, сред които бяха и над петдесет български фермери.

Защо българските фермери бяха част от протеста?

В България е налице „надграждне“ над общоевропейските проблеми. У нас се случи епизоотията от  Син език, довела до измиране на животни и масови аборти. Животновъдите платиха високата цена на присъединяването ни към ЕС, изразяваща се в значителни разходи за постигане на стандарти, подобряване на генетиката на животни, модернизиране на стопанства и др. Кредитите, които са следствие на това, тежат като воденичен камък на бюджета на фермите и водят до по-висока себестойност на родната продукция спрямо тази на колегите от по-старите страни членки. Неравностойното положение се засилва от разликата в субсидиите, мерките за подкрепа от ЕК, които са неприложими за България. Фактор от особено значение е и общият пазар и свободното движение на суровини и стоки, с което като членове на ЕС сме длъжни да се съобразяваме, но явно не сме готови да го правим така, че да съхраним родното производство. За капак на всичко в България се произвеждат и продават  в огромни количества имитиращи млечни продукти, които са вредни за здравето на потребителя и водят до допълнителен натиск върху доходите на земеделските производители.

След проведените многократни разговори с представители на Министерство на земеделието и храните стана ясно, че за оказване на помощ на сектора е необходимо решение на ЕК. Не случайно България е сред първите държави членки алармирали за наличие на криза и необходимост от предприемане на действия. С времето търпението на родните фермери се изчерпа и бяха организирани няколко протеста на родна почва, сред които блокиране на Дунав мост и митинга в Димитровград. Цар далеко, бог високо! Ехото от тези протести бе прекалено слабо за ушите на европейските бюрократи!

Как протече протестът в Брюксел

Копа Кожека – най-голямата лобистка организация в сектор земеделие в Европа, бе направила много стройна организация. В 10:00 часа на 7 септември бе даден стартът с пресконференция за разясняване на ситуацията, довела до предстоящите действия и търсените резултати. Последва реч на ръководителите на организацията пред многохилядните  фермери и поход към сградата на Европейската комисия, където се провеждаше извънредна среща за намиране на решение за изход от кризата.

Над един час се предвижвахме по основните пътни артерии сред паркирани трактори, запалени гуми, възгласи на ядосани и отчаяни земеделски производители, грохот на гърмежи, море от знамена, думи на солидарност. Колкото по-близо до сградата на ЕК се доближавахме, толкова по-силно се усещаше гнева на хората и нарастваха безредиците.

Кулминацията бе достигната на площада пред самата сграда, която бе охранявана от кордон тежко въоръжени полицаи, които проявиха висока доза търпимост и според мен дори солидарност към исканията за по-добро бъдеще на събралите се хора. И това при положение, че бяха замеряни с дървени и метални колове, дори и с изтръгнати живи дървета и улични лампи, заливани с мляко и поръсвани със слама. Пред тях горяха огньове, а тракторите опитваха да пробият техния полицейски кордон. През цялото това време с мегафони се поднасяше информация за протеста и се отправяха искания.

 

За наша огромна радост от Копа Кожека поискаха среща с представители на българската делегация и в 16:00 бяхме в техния офис. Там успяхме да проведем разговор, в който представихме нашето виждане за проблема и успяхме от първа ръка да чуем за току-що изнесените предложения от ЕК. Бе засегната и темата за евентуалното членство на България в техните структури, като за наше огромно съжаление ние сме единствената страна членка, която не членува в тази лобистка структура. За да може това да се случи, бе подчертано, че  е необходимо да се изпълнят определени критерии, един от които е да има представителство на всички сектори от земеделието, защото Копа Кожека не защитава секторни интереси, а интересите на земеделците от дадена държава, обединени в една земеделска структура. Структура мечта за България, предвид на това, че в момента имаме над 150 земеделски асоциации, сдружения, обединения и други

Какво се постигна?

На първо и основно място за мен е самото присъствие на българските фермери. За първи път ние излизаме обединени на международната сцена да отстояваме родните ни интереси. Това нещо се забеляза и в резултат на това получихме поканата за среща с ръководството на Копа Кожека. На второ място и в резултат на натиска от уличните протести от ЕК бе обявен пакет от мерки за справяне с кризата разпределен в три оси – финансови средства за подобряване на доходите, свързани с ниските изкупни цени, балансиране на пазара и функциониране на хранителната верига.

Основните решения са за директна подкрепа от 500 милиона евро за най-силно засегнатите страни, авансово изплащане на подпомаганията за животновъди и директни плащания, интервенция на пазара чрез частично складиране на масло, сухо мляко и свинско месо, което е временна мярка с противоричив ефект. И още: увеличаване на бюджета на промоционалните програми, информационни кампании за стимулиране на фермерите да ползват  изброените инструменти, засилване на дейността на обсерваторията на млечния пазар, борба с нелоялните практики на пазара и в частност приемане на законодателство на европейско ниво за регулиране на дейността на големите вериги, подобряване на дейността на веригите на доставки на храни от производителя до консуматора и мярката, която според нас би имала най-дълготраен ефект –  търсене и осигуряване на достъп до пазари извън ЕС.

От Копа Кожека ни увериха, че ще следят отблизо какви действия ще предприеме ЕК и в случай, че няма реални резултати ще предприемат коригиращи действия.

През следващата седмица предстои отново среща с Министрите на земеделието и се надяваме да имаме налице по-конкретна информация и реални действия, които да подобрят положението в нашата страна.

В протеста от българска страна участваха представители на следните браншови организации: Национален съюз на говедовъдите в България, Национално браншово сдружение на млеко и месопроизводителите, Асоциацията на българските биволовъди, Регионална Животновъдна Асоциация – гр.Сливен, Асоциация на млекопроизводителите „Тракия милк”, Национална Овцевъдна Асоциация, Асоциация за развъждане породата Лакон в България, Национална асоциация за развъждане на Синтетична популация българска млечна овца, Асоциация на животновъдите в Странджа.