23.Х.: Когато унгарците вдигат революция, ние още ръкопляскаме след Априлския пленум
Днес, 23 октомври, Унгария има национален празник. Преди 59 години на този ден те вдигат революция срещу правителството си, което провежда политиката на СССР. По това в България ние още ръкопляскаме на решенията, взети от Априлския пленум. И … остро осъждаме унгарския народ за метежа.
Унгарското въстание от 1956 г. продължава от 23 октомври до 10 ноември 1956 г. То започва като студентска демонстрация в Будапеща, а към нея се присъединяват хиляди жители на столицата, на път към парламента. Студентите, които искат да прочетат по националното радио призива и исканията си, са арестувани. Така започва насилието и хаосът в Будапеща.
А новината се разпространява бързо из Унгария и революцията пламва из цялата страна заради хилядите, които застават на страната на студентите. Въстаниците дори влизат в затворите, като освобождават задържаните по политически причини и аресуват най-силните поддържници на съветската власт. Правителството подава оставка, а заедно с него падат и управляващите на някои общини. Новото правителство обявява искането държавата да излезе от Варшавския договор и обещава да проведе нови свободни избори. До края на октомври боевете почти приключват и нормалната обстановка започва да се възстановява.
Революционерите искат конституционни промери: държавата да бъде парламентарна република, заводите – колективна собственост, да има частно земеделие с ограничението стопанствата да са до 200 дка, пълна религиозна свобода и други.
Първоначално Политбюро на ЦК на КПСС се съгласява да изтегли съветските войски от Унгария, но после променя решението си. На 4 ноември значителен брой съветски войници нахлуват в Будапеща и в други райони на страната. Съпротивата продължава до 10 ноември. Над 2500 унгарци и 700 съветски войници са убити в конфликта, а 200 000 унгарци стават бежанци. Масовите арести и преследвания продължават месеци след това.
По-късно са екзекутирани са водачът на революцията Имре Наги, както и няколко министъра на кратковременното правителство, което се създава, и двама журналисти. Имре Наги е обесен две години по-късно, когато е на възраст 62 години. По време на ранния социализъм той е бил министър на земеделието, а по-късно за две години и министър-председател. Докато управлява страната, Наги прокарва своя „нов курс“. Съпартийците му не одобряват либералните тенденции, които внася и затова Наги е принуден да отстъпи и е изключен от комунистическата партия.
По време на унгарската революция партийният функционер на БКП Георги Чанков в София заявява, че една от грешките на бившето ръководство на Унгарската партия на трудещите се е, че много ръководни партийни и държавни постове в Унгария са били заети от евреи, което е дало възможност на реакцията да използва антисемитските настроения в страната и да насочи масите против партията и народната власт. Вълко Червенков подкрепя от Пловдив това изказване.
„Централната консистория на евреите в България“ изпраща до ЦК на БКП. Писмото завършва така: „Ние, комунистите-евреи винаги сме се считали не чужди, а собствени на Българската комунистическа партия, кадри, и повече от всеки друг път сме сплотени около нашата родна Партия и нейния Централен комитет и заявяваме, че няма да жалим сили в изпълнение на всички задачи, които стоят за разрешение пред Партията“.