С иконата на „Св. Димитър“ Асен и Петър вдигат въстание и връщат България на картата

images(93) Цар ПетърНа празника на свети Димитър и с неговата чудодейна икона, която закриля българите, братята Асен и Петър от династията Асеневци вдигат въстание, за да върнат България на картата на света. През 1185 г. българите вече 170 години са под византийска власт. По това време Константинопол се бие със седжукските турци в Мала Азия, а от север нахлуват маджарите и норманите. Данъците на българите са вдигнати и цари всеобщо недоволство.

В същото време сред православните се понася слух, че свети Димитър е вдигнал благословията си от Солун, за да закриля българите. Негова чудодейна икона изчезва от Солун и като по чудо се озовава в Търновград.

На Димитровден същата година братята Асен (Иван Асен I) и Петър (Теодор-Петър IV) обявяват началото на бунта против византийската власт. Теодор, който е по-възрастен, е провъзгласен за цар и приема името Петър в чест на св. цар Петър I.

 

Цяла Северна България, без Варна, попада под властта на българите. А Византия не реагира, тъй като императорът Исак II Ангел си има съперник – Исак Комнин, с когото иска да се справи.

Когато въстанието прехвърля Стара планина, Византия изпраща войска, която е позорно разгромена. През пролетта на 1186 г. самият Исак II решава да поведе войската срещу въстаниците. Възползвайки се от падналата мъгла, византийската армия успява да премине като невидима през Стара планина. Така успява да прогони братята отвъд Дунава при куманите. Там обаче Асеневци преговарят с племето за общи действия срещу Византия.

През есента на 1186 г. българо-куманската армия преминава през Стара планина и се разделя на два отряда – единият се отправя към Македония, а другият остава да действа в Източна Тракия. За да умилостиви българите Исак II убеждава унгарския крал Бела III да върне откраднатите мощи на св. Иван Рилски. Мощите пристигат, но без едната ръка, която остава в Грац.

През пролетта на 1187 г. византийците преминават през Стара планина и обсаждат Ловешката крепост. Обсадата продължава по-дълго, отколкото Исак II първоначално предполага, и той решава да проведе мирни преговори. В тях императорът признава властта на Асеневци над Мизия, като в замяна взема в плен брата на Асен и Петър – Йоаница (Калоян). Въпреки примирието и признаването на контрола на Асеневци над Мизия, въпросът за легитимността на тази власт остава неразрешен. Веднага след примирието Асеневци се заемат с възстановяване на държавната власт, съграждане на нови крепости и разпределяне на гарнизони. Като столица се утвърждава Търновград поради много добрата си естествена защита и недостъпност. Впоследствие Търново се издига като един от най-големите културно-политически и религиозни центрове на българските земи, а и на Балканите.

 

Leave a Comment