За юбилейния си рожден ден фермерът Красимир Кумчев си написа автобиографична книга

За юбилейния си 60-и рожден ден, който е днес, фермерът от Пловдив Красимир Кумчев си подари собственоръчно написана автобиографична книга със заглавие „Моята следа„. В нея популярният от много телевизионни дебати земеделски стопанин показва завидни умения и в писаното слово.

Искрено и с богата палитра от емоции, Краси Кумчев започва разказа си от бедността, в която е живяло семейството му преди да се роди. Преминава през детството си, от което има незабравими спомени като например опита му да проведе приятелски разговор с пластмасовия манекен докато чака майка си пред магазина. Въобще не премълчава годините си, в които е бил в комсомолския елит, защото както сподели пред АгроПловдив, е глупаво да се срамуваш от живота си в системата. „Това е моят живот, не мога да се отрека от него, пък и няма защо, ако не съм извършил нищо недостойно.“

За отбелязване е, че още преди да стане на 30 години, вече завършил агрономство, сам е избрал да влезе в земеделието, вместо да седи в удобните столове върху дебелите килими на партията. Съвсем млад става кооперативен председател на ТКЗС Рогош и благодарение на енергията и умението му да обмисля внимателно всеки проблем, подобрява стопанските резултати. Като истински новатор въвежда акордната система в овцевъдството, което развива ТКЗС, и така само за година работниците успяват да спечелят долари, достатъчни, за да си закупят апартамент.

Един от най-впечатляващите моменти от онези години е патовата ситуация, в която ябълките в огромния стопански масив от 14 000 дка не могат да бъдат реализирани в СССР заради спиране на ферибота. С препълнен амбалаж и палети, и огромни камари ябълки на купчини, които не тръгват за никъде, Кумчев разбира, че има един единствен изход. И това е да използва силата на медиите. В най-сериозното в онези години публицистично предаване „Панорама“ по националната телевизия се излъчва репортаж от градините на Рогош. Показват се планините с обрани ябълки, които няма накъде да тръгнат и приходите от тях, които отиват по дяловите. Ефектът е светкавичен. От ЦК на БКП моментално реагират и няколко консервни завода, включително и винзавод, приемат реколтата под партиен натиск.

В годините след 10 ноември 1989-а Кумчев развива собствено стопанство, в което отглежда зеленчуци и овошки. Градините му са образцови. Преди няколко години под неговите грижи бе възстановена и най-голямата ябълкова градина в страната – до село Динк, която е собственост на дружество на банкера Цветелина Бориславова. Откъс от автобиографията, в която описва срещата си с Бориславова, може да прочетете по-долу.

АгроПловдив пожелава на юбиляра – един от любимите ни събеседници, много здраве и изобилие от идеи и реколти!

Моята следа

“ … Около 20 август, 2011 година, десет дни преди да започне беритбата на плодовете, Бориславова иска мнение от доцент Стефан Мавродиев – колко е реколтата в градината. Мавродиев определя 1000 тона, три пъти по-малко от моята прогноза. Връщам се в къщи и ядосано разказвам за прогнозата на Мавродиев. Йоана, внучката ми /тогава в трети клас/ казва: „Дядо, а защо този човек не обере ябълките от едно дърво, да ги изтегли и ще види колко е реколтата‖. Казах си: „Лелеее, едно дете знае как, а доцентът с всичката му ерудиция…?!‖
Пак по същото време Цветелина Бориславова възлага на Димитър Вучев да говори с мен и да ме убеди да ми бъде удължен договорът за управление до прибиране и продажба на ябълковата реколта. Казаха ми и финансовите условия. Беше обидна оферта от тяхна страна. Отрязах ги. Можех да продължа да управлявам само при досегашните условия. Казах му: „Митко, активът е Ваш, Вие решавате, аз не Ви извивам ръцете по време на действащ договор. Просто на 31 август договорът ми изтича, Вие си търсете решение‖. Два дни след това ми се обажда Цветелина, иска среща. Договаряме се за 14 часа в офиса й зад Народния театър „Иван Вазов‖ в София. Вземам със себе си и Христо, нали бе част от екипа ми в Динк. В 14.00 ч сме в офиса. Посреща ни секретарка, настанява ни в приемната, сервира вода и кафе. Цветелина я няма, минават десет минути, Христо ми дава знак: „Какво става?‖. Казвам му: „Така се прави, при важни разговори се прави опит „противникът‖ да се изнерви, но баща ти има здрави нерви, спокойно‖. След още пет минути Цветелина влиза, любезно се извинява /пак така се прави/ и казва: „Господин Кумчев, свършили сте страхотна работа. Искаме да продължим договора, но при нашите условия. Иначе, имам резервен екип, който ще пусна веднага в действие. Направих пауза. Езикът на тялото ми й говореше: „Какво правя аз тук тогава, казал съм, че при тези условия не бих подновил договора?‖. Казах го и на глас. Бориславова усети, че анонсът им е категорично отхвърлен и обърна тона – стана по-мек. Тук вече бях готов да изложа моята позиция. Казах й: „Г-жо Бориславова, ако искате да имате Стоичков в отбора си, предложете му условия като за Стоичков. А ако искате да имате в отбора си централния нападател на Казичене /не се сетих за бистришките тигри/, то такива с лопата да ги ринеш. Освен това, знам, че звучи самонадеяно, но в държавата има не повече от 4-5 човека, способни успешно да управляват тази градина. Другите четирима не ги познавам‖. С едно изречение казах две верни неща – действително смятам, че има и други колеги, които успешно биха се справили, но истината е, че аз не ги познавам. Цветелина отрони: „Знам‖, а „аз изкарах от ръкава си‖ последния коз. Казвам й: „Вие имате банката от два месеца, ако цената на една акция е 4 лева, и намерите мениджър, който след десет месеца да вдигне цената на акциите ви на 32 лева, т.е. осем пъти /толкова й повиших актива за десет месеца – от 500 хил.лв. на 4 млн.лв., които датчанинът бе готов да й плати/, колко пари ще му дадете?‖. Никога не бях виждал бизнесмен от такъв ранг, в продължение може
23
би на половин минута, да бъде безмълвен. Разговорът приключи с изявлението й, че веднага ще свика надзорния съвет на банката и директорите и до вечерта ще ме уведоми за решението им.
А аз вече го знаех. Около 21.30 часа вечеряхме с Йоана във „Воденицата‖ – кръчма близо до блока. Телефонът ми позвъни, беше Бориславова. Каза: „Г-н Кумчев, току-що приключихме заседанието, приемаме Вашите условия. Работете спокойно, възложила съм на юридическия отдел да подготви договора‖. Договорът ми бе продължен до април, 2012 година…“