Защо инвеститорите бягат от пловдивските ниви?

Земята е скъпа, рентите са ниски. Сделката ще се изплаща дълги години, обясни директор на земеделски фонд

Автор: АгроПловдив

„В Пловдивско земята е скъпа, а рентите са ниски. Не знам дали сте забелязали, но почти всички фондове за земеделска земя избягват вашия район. При това, ще призная, че в други части на страната се водят истински битки за всеки свободен декар. Срещу един продавач стоят 10 купувача, и всеки го дърпа към себе си. А цената расте ли, расте.“ Това обясни в приятелски разговор директор на инвеститорски земеделски фонд.

„Защо да купувам в Пловдивско земеделска земя, щом като наемът е 25-30 лева? Сметнете колко години ми трябват, за да си изплатя инвестицията, ако тя ми е струвала 1000 лева на декар!“ Със забележката, че нивите, все пак са по-евтини, инвеститорът се съгласи, но добави, че покрай магистралата цената им дори надхвърля 1000 лева, а около Пловдив е значително по-скъпа.

 

Точно в момента интересът към земеделската земя се движи от Изток на Запад, според него. Преди години покупките са започнали от Добруджа, където вече няма свободна земя, а продавачите на пазара са 3-4-та ръка. Сега войната гори по Черноморието и е особено ожесточена в района на Варненска област. На Запад от Южното крайбрежие интересът е стигнал до Стара Загора и Ямбол. И оттам нататък не продължава. Статистиката от години показва, че най-ниските цени на земеделска земя са в Югозападна България, а веднага след нея се нарежда Южен Централен район.

„Не знам какво се случва в Пловдивско, но не мога да си обясня факта, че община Първомай например, 35% от нивите са „бели петна“ (със собственици, които не се интересуват от имотите си – б.р.) Мога само да разсъждавам по въпроса“, продължи директорът.

Според него „белите петна“ са ясен знак за липса на интерес към земеделието. А липсата на интерес идва от липсата на добри печалби в земеделието. „Нека не забравяме, че зърнопроизводителите от една страна са с отрязани вече субсидии, а от друга цената на пшеницата в последните години падна заради много запаси по света“, отбеляза той.

„Вашият район беше известен със зеленчукопроизводството. Но то вече е съвсем западнало, което си е срамота“, добави шефът на фонда. „Вярно е, че за зеленчуците се иска работна ръка, която тотално е изчезнала. Сигурно затова и производството им е умряло. И честно казано, нямам надежда, че някога отново ще разцъфти.“

(Въпреки че е „чувствителен сектор“, зеленчукопроизводството показва съвсем слаб ръст тук-там в заетите декари, според данни на МЗХ. Тази година например доматите в страната са върху 46 371 дка при 32 420 през 2013 г. Пиперът преди две години е бил върху 40 350 дка, а тази година е заел 44 401 дка. Картофите обаче със сигурност са намалели и т.н.)

Със сигурност след години и в Пловдивска област цената на нивите ще се вдигне, така както в Северна България, където декарът се продава за над 1000 лева, а рентата е над 100, предположи събеседникът. Но това няма да е съвсем скоро, според него. Сега-засега фондовете преобръщат декар по декар землищата оттам Стара планина и край морето, и знаят, че са поне с една крачка назад от фермерите. Защото поземлените собственици, когато решат да продават, първо предлагат на арендаторите. И ако случайно не се споразумеят с тях, търсят инвеститорските дружества.

„Но каквото и да си говорим, истината е, че цената на земята ще расте, защото няма друг такъв ресурс като нея. А търсенето, рано или късно, ще стигне и до Пловдив“, заключи инвеститорът.