Душите на оня свят чакали на опашка, за да се родят в България

Сред хората, които вярват в прераждането се говори, че в невидимия свят имало стълпотворение от души, които искали да се отзоват в следващия си живот в България. Чакали на опашка, както се казва, тъй като тук имало много благоприятни условия да напреднат духовно.

Защо?

Защото ще живеят в мъка и бедност, и няма да им остане друго, освен да се уповават на Всевишния, на неговата справедливост и благословия.

Със сигурност има много бедни хора в България, но нека да видим пенсионерите.

Днес стана ясно, че държавата ще отпусне допълнително по 40 лева на тези, чиято пенсия, заедно с надбавките, е по-малка от 300 лева. Оказва се, че 1 275 000 възрастни и стари хора отговарят на това условие и че те са над половината от всички (близо 2.180 млн.) пенсионери.

Доволни ли са старците от тази коледна помощ?

О, да. Те може да са живели охолно някога, но днес са благодарни дори и на усмивките, и особено на тях. Те вече не се оплакват, защото отдавна са разбрали, че в това няма смисъл и дори е жалко. Посрещат зимата с дебели шушони и жилетки, и се молят да има мир и любов. Разделят си внимателно пенсията за ток, за лекарства, за храна и се справят, стига да не ги застигне някакво бедствие – природно или болест. Знаят, че наближава краят на дните им и вече са разбрали колко малко му трябва на човек, за да е доволен, че е жив.

Всъщност, какво му трябва на човек на тази възраст?

Не той, а децата му да са щастливи. Тях животът да не ги удря толкова силно, че да не могат да се изправят. Да не ги ограби от най-скъпоценното – да могат да обичат. Да са здрави. За себе си старият човек нищо не иска, освен да има щастието да се раздаде.

Така е с душите на старите хора, които са си научили урока на живота, защото са имали късмета да се родят тук. И да получат достатъчно плесници, за да отличат съвсем ясно ценното от евтиното.

А тези, които не са възприели уроците … Е, те ще ходят на поправителен. Пак ще се редят на голямата опашка за онзи влак с крайна гара България. Защото голямото училище сигурно ще си остане тук за дълго.