Изгнаникът премиер Далай Лама: Няма нужда от храмове, храмът е в нас
Преди 65 години ламите виждат в 15-годишното момче Тензин душата на 13-ия
В приказния ледено-зелен Тибет на днешния ден преди 65 години последният Далай Лама е ръкоположен за премиер. Тогава той е едва на 15 години, но е бил единственият възможен лидер на окупираната от Китай държавица.
Популярният по целия свят 14-и Далай Лама всъщност се е казвал Тензин Гяцо. Скоро след раждането му, ламите го откриват почти като във филма на Бертолучи „Малкият Буда“. Историята за това е озадачаваща за нас и напълно естествена за будистите в онези земи. Тя разказва, че когато 13-ят Далай Лама посетил веднъж малкото селце Такцер (през 1909 г.), бил толкова очарован от красотата на природата там, че изразил на глас желанието си някога да се завърне на същото място. Тринайстият починал 18 години по-късно и ламите започнали да издирват новороденото, в което се е преселила душата на стария Бодхисатва. Сетили се за възторга му от Такцер и това улеснило търсенето. Така попаднали на момчето, родено на 6 юли 1935 година. След като провели няколко изпита, будистите вече знаели, че в невръстното тяло на Гяцо, живее техният лама. Тибетското учение казва, че след физическата смърт душата на ламата се превъплащава в дете, което се е родило между 49 дни и 24 месеца по-късно. Тибетските духовници изпитват малките деца, за които предполагат, че са приемници на душата, като им дават да разпознаят любимите съдове на предишния лама, както и да проявят някои негови навици и т.н.
На 22 февруари 1940 година 5-годишният Далай Лама XIV бил възкачен на трона в столицата на Тибет, Лхаса. Той е бил обучаван по традиционната тибетска образователна система. В програмата му са влизали „пет големи науки“ ( логика, тибетско изкуство и култура, санкскрит, медицина, будистка философия ) и „пет малки науки“ ( поезия, музика и драматично изкуство, астрология и словесност).
През 1949 година, след победата на Китайската комунистическа партия в гражданската война, новото правителство на Мао Дзъдун обявява, че Тибет е част от Китай. През 1950 година китайската войска навлиза в Източен Тибет и така фактически страната бива окупирана и присъединена към КНР. По време на окупацията в Тибет са убити 1 000 000 души, разрушени са 6 000 манастира.
След окупацията на Тибет, Далай Лама непрестанно предприемал постъпки за мирно съжителстване между двата народа, но бил принуден да напусне Лхаса на 17 март 1959 година, и да потърси убежище в Индия.
От 1960 година Далай Лама живее в Индия, град Дхарамсала („Малка Лхаса“), щат Химачал Прадеш. Там е установено тибетското правителство в изгнание.
В по-зрялата си възраст Далай Лама не е спирал да призовава световните организации да изискат от Китай да се изтегли от Тибет. В резултат на това ООН е гласувала три резолюции, призоваващи комунистическото правителство да уважава правата на човека в Тибет.
На 10 декември 1989 Далай Лама XIV получава Нобелова награда за мир.
През 1979 г. Дън Сяопин заявява, че освен независимостта на Тибет, всичко друго може да бъде обсъдено. От тогава Далай Лама настоява не за независимост, а за реална автономия на Тибет, като се позовава на китайската конституция. Водени са преговори между представители на Далай Лама и китайското правителство, но среща на високо равнище така и не се осъществява.
Днес в Китай, тибетската будистка школа Гелугпа не е вече забранена, а официално разрешена от китайското правителството дори и в Пекин, в древния храм Йонгхе. Многобройни международни асоциации протестират срещу репресиите към духовни лица в Тибет.
Китайското правителство е заявило, че следващия Далай Лама ще се роди в Китай и ще бъде избран от Китай. В отговор Далай Лама заявява, че „той едва ли ще се роди в Китай, ако ситуацията не се промени, а ще се роди в свободна страна, за да може да продължи делото си за благото на Тибет, будизма и човечеството.“
През март 2011 г. Далай Лама обявява решението си да излезе от политическото ръководство на правителството на Тибет в изгнание, оставайки духовен водач.
Цитати:
- Ако някой не ви се усмихва, бъдете любезни и го дарете с усмивка. Никой не се нуждае повече от усмивка, отколкото този, който не може да се усмихва на другите.
- Без вътрешен мир, не е възможно да има световен мир.
- Няма нужда от храмове, няма нужда от сложна философия. Нашият собствен ум, нашият собствен мозък е нашият храм. Моята философия е добротата.
- Хилядолетието трае само няколко секунди.