БАСФ: Храната ще бъде новото гориво, земята – новото злато

 

„БАСФ ще продължи да инвестира в земеделието. До 2050 г. селскостопанското производство трябва да нарасне със 70%, тъй като населението ще надхвърли 9 милиарда души. Добра новина е, че ние сме в правилната индустрия. Всички казват, че храната ще бъде новото гориво, а земята – новото злато.“ С тези думи Ваня Горчева, мениджър за България на БАСФ – Растителна защита, се обърна към участниците в агро семинара, организиран от Националната асоциация на зърнопроизводителите, който се проведе през седмицата в Пловдив.

Тази година празникът на българския екип на БАСФ – най-голямата в света химическа компания, е двоен. Компанията майка отбелязва 150-годишнината си, а представителите ѝ у нас – 10-годишното си присъствие в земеделието. „Основната индустрия на БАСФ ще остане земеделието“, увери присъстващите Ваня Горчева.

Вече има болести по житните и ако зимата е мека, заразата ще остане в посевите

Мария Неделчева, търговски мениджър на БАСФ – отдел Растителна защита 

По какъв специален начин БАСФ България отбеляза двойния си празник?

За нас беше важно в годината, в която БАСФ навършва 150 г.,  да представим иновация на българските земеделци и то точно на форума на най-голямата асоциация в България (на агро семинара на Националната асоциация на зърнопроизводителите – б.р.). Това, което представихме днес, беше как ще се движи химията в бъдеще, така че да осигури по-добро качество на живот на всички нас. А конкретно за земеделието представихме новия ни хербицид във всички житни култури срещу широколистни плевели – четириизмерния Биатлон 4D. Този хербицид има няколко предимства. Първо – осигурява контрол на широколистните плевели, включително и на тези, които са трудни за останалите хербициди на пазара. Второ – има гъвкавост на приложението: от 3-и лист до фаза „флагов лист“ за всички житни. Трето – притежава много добра смесимост с други продукти. Така той може да се пръска едновременно с други препарати срещу няколко проблема в посевите. И, четвърто – Биатлон 4D е сравнително независим от климатичните условия, което е осигурено както от формулацията, така и от аджуванта Деш.

Кой беше най-използвания фунгицид при житните през 2015 г.?

Това беше една изключително трудна година, която постави множество предизвикателства пред нашите земеделци. Фунгицидът, който свърши пръв на българския пазар, беше Капало. Капало е иновация – три активни вещества, изключително добро действие срещу болести по житните култури. Условията на годината бяха такива, че фермерите направиха правилния избор. Заложиха на най-доброто, за да осъществят превенцията. Това беше най-важното. Разбира се, Танго Супер също постигна изключително добри резултати. Тази година Танго Супер е лидер на пазара – най-големият фунгицид. Да не забравяме и Дует Ултра, защото все пак във фунгицидите освен добра ефикасност трябва да има и добра икономика. А Дует Ултра е фунгицидът с най-много Епоксиконазол. Изключително универсален! Подходящ е за пръскане както за първо, така и за второ третиране. По отношение на AgCelence продуктите – вече всички ги познават. И всички се увериха, че това не са само фунгициди, а химия отвъд растителната защита, която осигурява добивите и качеството, което интензивните земеделци търсят.

Може ли да направите прогноза за заболяванията през следващата година?

Толкова рано е трудно да се направи прогноза, но ако се базирам на прогнозата, която дават синоптиците, а именно мека зима, това означава, че няма да има такива температури, които да унищожат вече възникнала в посевите зараза. Знаем, че тази година поне 30% от пшениците са с ранни сеитби. Това означава, че към момента те имат голяма листна маса и благодарение на високите температури и влажността в полетата вече има болести. Има септориоза при пшениците, мрежести петна по ечемика. Ако зимата е мека, тази зараза вероятно ще остане в посевите, дори и в спящо състояние, но неунищожена. Което означава, че отново в следващата година трябва да се заложи на силните фунгициди. Те ще бъдат за първото пръскане, защото е много вероятно първото пръскане да бъде не толкова превантивно, а по-скоро лечебно.

Слънчогледът и соята боледуваха ли?

БАСФ развива Clearfield технологията от много години. Тя се доказва като технология, която решава няколко проблема наведнъж. Новото там от миналата година е Clearfield Плюс. При нея разчитаме отново на нашите партньори – семенарските компании, които се очаква в 2016 г. да дадат много повече Clearfield Плюс семена. А това, съответно, би дало и по-мощен тласък на новата Clearfield Плюс технология.

Соята е сравнително нова култура за България. Казвам „нова“, но тя всъщност е позабравена. Сега заради европейските програми и изисквания земеделците ще отглеждат бобови култури. Някои са доволни от соята, други – не. Аз бих апелирала те да си направят сметката и да изчислят много точно колко килограма соя или друга бобова култура са нужни като добив, за да бъдат разходите им нула на нула или с мъничко печалба. Защото в крайна сметка, ако тръгнем да изчисляваме правилно, ще видим, че соята не е чак толкова лоша култура, колкото ни се струва. Защото, замислете се, ако оставите тази площ на угар, каква ви е рентата и дали парите, които ще получите ще ви стигнат само да платите тази рента. А иначе БАСФ е компанията, която има пълно портфолио в соя и в бобови култури. Тази година лансирахме новия ни продукт Корум. Той се справя изключително добре със заплевеляването при соята. Очаквайте скоро и фунгицид за тази култура.

Ще предложите ли на пазара инокуланти?

Инокулантите са нещо, което обмисляме. И не само обмисляме, но през 2016 г. ще започнем и с тях, тъй като инокулантите са онова, което дава добавената стойност при отглеждането на бобови култури. Това са продукти, с които след като се третират семената на бобовите култури, те усвояват много повече азот. После той остава в почвата за следващата култура. БАСФ вече има регистрирани инокуланти за соя. Тук искам да апелирам към земеделците тези, които имат желание да ги пробват, да направят заявки към нашите търговски представители, за да можем да ги осигурим навреме.

(Б.р. – В интервюто са използвани въпроси и на други медии)