Зърнопроизводството в България: Къде беше преди 10 години, къде е сега

Представяме ви част от лекцията „Състояние на зърнопроизводството в България“, представена от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) по време на агро семинара в Пловдив миналата седмица.

Пшеница /данни на Евростат/ 2004-2014 година/

През 2004 година засетите с пшеница площи са малко над 1 милион хектара, реколтираните – също 1 039 679 хектара, средните добиви са 381 килограма от декар или 3 810 килограма от хектар. Средните добиви за тези десет години нарастват с около 11 на сто и през 2014 година са 4 222 килограма за хектар.

Пшеницата е основна култура в българското земеделие. Площите, засети с пшеница заемат средно около 60 на сто от общия размер на площите със зърнени култури. Тя играе основна роля при формирането на положително търговско салдо на България при селскостпонаските стоки. До 2007 година има ясно изразена тенденция към намаление на произведеното количество, след това трендът се обръща и производството като цяло расте. Това е особено значимо за последните две години – 2013 и 2014 година. Цената на българската пшеница през 2014 година е 320 лева за тон. В Италия е 556 лв./т, Франция 465 лв./т, Гърция 371 лв./т. След нас са Унгария с 313 лв/т., Полша – 319 лв/т. Чехия 317 лв/т.

Средната изкупна цена на българската пшеница през 2015 година е 305 лв/т – с 5% по-ниска спрямо 2014 година. Пазарната 2014/2015 година стартира през месец юли 2014 година при средни изкупни цени на хлебнта пшеница 296 лева за тон. През следващинте 4 месеца цените са между 285-289 лв/т. От декември започва покачване на цената и през март 2015 г. тя е 330 лв/т. Следва понижение до 213 лв/т  през юли 2015 г. Последните данни са за 325 лв/т в средата на ноември.

Царевица

През 2004 година в България има засети 385 000 хектара, засети с царевица и реколтирани – 283 000 хектара. Десет години по-късно площите нарастват с около 10% до 420 000 ха, засети с царевица и реколтирани – 408 000 ха. Средните добиви обаче от 5.5 тона/ха са се покачили на 7.682 тона/ха. Общото производство през 2004 година е 2 123 022 тона и през 2014 достига 3 137 478 тона. Тоест при ръст на засетите площи с 10 на сто общите добиви са достигнали ръст от 48 на сто.

През 2013 и 2014 година общото производство на царевица в България надминава 3 млн. тона. Културата показва нестабилност и колебливост в реколтираните площи, тъй като силно се влияе от почвената влагозапасеност.

Цените на българската царевица са 277.10 лв./т през 2014 година. Във Франция цената е 400,5 лв./т, в Гърция – 392,5 лв./т, в Италия е 365,04 лв./т, Румъния – 332,09 лв./т. И тук след нас са Унгария 269,5 лв./т и Полша – 254,5 лв./т.  В началото на 2014/2015 пазарна година има понижение на изкупните цени на царевицата за зърно под влияние на голямото предлагане в България и на световния пазар. Средните изкупни цени за периода септември-ноември 2014 са 230 лв/т без ДДС, което е с 6% по-ниско в сравнение със същия период на предходната година.

Ечемик

По данни на областните дирекции “Земеделие” за 2015 година производството е малко над 700 000 тона.

В началото на периода 2004-2014 година има засадени 333 000 хектара и 328 000 хектара реколтирани площи, като средният добив 359 кг/дка и общо производство 1 180 000 тона ечемик. Наблюдава се спад на засетите и реколтирани площи през десетилетието. През 2014 година имаме 217 178 ха засети площи и реколтирани 214 679 ха. Средният добив обаче 397 кг/дка. Общо производство 852 231 тона.

През пазарната 2014-2015 г България е изнесла около 540 000 тона ечемик или с 42% повече спрямо предходната година. Около 80 на сто от изнесените количества са за страни извън ЕС. Най-много сме изнесли за арабския свят – за Либия 151 000 тона, за Саудитска Арабия 128 000 тона. Тези две страни са основните потребители на български ечемик в чужбина.

Цената на ечемика за България през 2014 г е 298,94 лв/т. Френският ечемик струва средно 474,63 лв/т – това е най-скъпият европейски ечемик. В Румъния цената е 393,12 лв/т, Гърция 314,84 лв/т,  а след нас са Дания с цени от 294,26 лв/т, Полша – 293,26 и Унгария 280,41 лв/т. През 2014-2015 година цената на ечемика е 255 лв/т вследствие на натиска на международсните цени. Това е с 16% по-ниска цена спрямо предходната година. Пазарният сезон стартира с цени от 263 лв/т през месец юли 2014, през август същата година цената спада леко до 257 лв/т и стабилизиране около това ниво до юни 2015 година. От март до май 2015 година не са отчетени изкупни цени на ечемика, което се обяснява с изчерпване на наличните количества в страната.

Обобщена пазарна ситуация

Въпреки че зърнопроизводството е субсидирано, техническата инфраструктура е от изключително значение. Времето за натоварване на един плавателен съд с товароносимост 65 000 тона в българско пристанище е 3-4 пъти по-голямо в сравнение с Констанца. Близостта на добруджанските производители на зърно до пристанище Констанца им дава конкурентно предимство, което се изразява в по-ниски разходи за товарене.

Слънчоглед

През 2004 и 2005 година засетите и реколтирани площи са около 600 000 ха, добиви от 182 кг/дка и общо производство малко над 1 млн. тона. През 2014 година производството вече е над 2 млн. тона, тоест, то се удвоява. Средните добиви растат от 182 кг/дка до 238 кг/дка, засетите площи нарастват с около 1/3 до 849 000 ха. В Дунавската равнина се добиват 75% от културата, като най-благоприятна е североизточната й част. Покачването на производството на слънчоглед за този 10-годишен период особено ярко е изразено през 2013 и 2014 година, а най-ниско е през 2007 година.

Рапица

През 2004 година засетите площи са около 13 000 ха, средни добиви около 200 кг/дка и общо производство 22 388 тона. Десет години по-късно през 2014 година засетите площи са 191 000 ха, средни добиви 277 кг/дка, общото производство е 527 000 тона.

През 2015 година има намаляване на реколтата от рапица поради по-неблагоприятните климатични условия и късна сеитба през есента. През юни засетите площи с маслодайна рапица са 1 604 000 дка или с около 10% по-малко спрямо същия период на 2014 година. Прогнозата е, че общото производство ще бъде с около 15% по-ниско от това през 2014 г.

След влизането на България в ЕС има нарастващ интерес в българските земеделски стопанства към производство на рапица. По данни на отдел “Агростатистика” площите, засети с рапица от 547 000 дка през 2007 година нарастват на 1 916 000 дка през 2014 година – над 3,5 пъти. С увеличаването на средните добиви общото производство на рапица е още по-значително – близо 6 пъти за периода 2007-2014 година.

По предварителни оценки общото предлагане на рапица в страната през пазарната 2014-2015 година възлиза на 578 000 тона – със 71% по-високо спрямо предходния период, което се дължи основно на нарасналото производство.

Вносът на рапица в България е малък, тъй като преработката на тази култура в страната е слабо развито, а българската рапица е насочена основно за износ. През 2014-2015 година се наблюдава чувствително увеличен внос. От 1 юли 2014 година до 30 април 2015 година са внесени 49 000 тона рапица, докато през предходната пазарна година вносът е само 1000 тона.

Средната цена на вносната рапица е 578 щатски долара за тон. Около 87 на сто от вносната рапица от ЕС – 43 000 тона, доставената от Унгария рапица е 20 000 тона и от Румъния – 18 000 тона.

Силни страни на сектор зърнопроизводство

– подходящи почвено-климатични условия

– добри позиции на българските производитеели на пшеница в световен мащаб

– подобрени технологии за отглеждане с нарастващи средни добиви

– натрупан опит в усвояването на средства по 1-ви и 2-ри стълб на Общата селскостопанска политика

– зърнопроизводство формира положителното външно търговско салдо на аграрния сектор

– висок относителен дял на земеделските култури към изпролзваемата земедлскаа площ

Слаби страни на българското зърнопроизводство

– неравностойно и дори дискриминационно подпомагане на зъърнопроизводството в рамките на Общата селскостопанска политика

– липса на дългосрочна стратегия за развитие на земеделската наука

– високи цени на горивата

– разрушени напоителни съоръжения за поливното земеделие

– чести колебания и сривове в изкупните цени

– несигурност в дългосрочното арендуване и въздържане от дълготрайни инвестиции.

Възможности пред сектора 

Налице е предпоставка за повишаване на средните добиви и достигане на средните за ЕС добиви в рамките на 3-5 години

– Потенциал за изпреварване наа страни, които саа традиционни производители на зърнени култури

– Достъп до нови международни пазари поради стратегическото разположение на България

– Потенциал за развитие на преработвателната индустрия

– Улесняване на достъпна на европейски средства за подпомагане на земеделието

– Увеличение на зърнените култури в зърнопроизводствените стопанства

Заплахи 

– Неблагоприятно насочване на европейските средства в рамките на Общата селскостопанска политика през 2014-2020 година

– Забавяне на развитието на поливното земеделие

– Ежегодно повишаване на себестойнстта на продукцията

– Сривове в изкупните цени

– Изоставане на българските сортове и занемаряване на българския генофонд

– високи цени и затруднен достъп до земеделска земя

– изкупуване на българска земеделска земя от чуждестранни инвеститори