Турция комасира 50 млн. дка земя, с което разходите за вода намаляха с 64%

В Турция са завършени комасационни проекти с площ над 50 млн. дка, а други 20 млн. дка са в процес на разработка. Това съобщи Кирил Стоянов, началник отдел „Регистри и управление на държавните земеделски земи” в Министерство на земеделието и храните по време на семинар, организиран от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ).

Целта на турската държава е да достигне 90 млн. дка комасирана площ до 2023 г.

В следствие от комасацията и модерното напояване в Турция са успели да постигнат спестяване на водата с 64%. Също така развитието на хидромелиорацията е довело да двойно повишаване на добивите и разширяване на видовете култури, които могат да се отглеждат.

Стоянов представи и водещите европейски практики на държави с дългогодишни комасационни програми (Германия, Холандия, Франция, Белгия, Испания, Швеция, Финландия, Дания, Австрия, Португалия). Техните проекти включват уедряване, пътища, магистрали, ЖП линии, природни паркове, водни течения, напояване, отводняване и обновяване на селата.

Ивайло Иванов, член на УС на БАСЗЗ,  представи темата „Законодателни промени в сектор „Земеделие“. Той съобщи, че дългоочакваният доклад на Световната банка за българския воден сектор ще представлява основния документ, въз основа на който ще се осъществи планирането на дейностите по финансиране на проекти за развитие на хидромелиорациите в рамките на програмен период 2014-2020 г. на Програмата за развитие на селските райони.

По предварителните заявки на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), докладът на Световната банка ще бъде база и за изготвянето на бъдещата реформа на поземлените отношения в рамките на т.нар. „Кодекс за земята”. В него ще бъде включен и най-важният за мнозинството от собственици на земеделска земя въпрос – комасацията или окрупняването на собствеността на поземлените активи, каза още той.

Иванов допълни, че Кодексът за земята трябва да включва практически всички действащи закони, касаещи земеделието. Според експертът, целите, които трябва да изпълнява Кодексът, са ефективно и модерно българско земеделие, намаляване на административната тежест и оптимизиране на разходите по управление на земеделските активи. „Всяко законодателно решение е добре да бъде подплатено със съответната материална обезпеченост и информационна инфраструктура, за да бъде наистина ефективно”, заключи Ивайло Иванов.

Прочети още: 30% от всички ниви са сменили собствениците си, за 8 г. земятата е поскъпнала 3 пъти