Нереално слаб интерес към подмярка 4.2! Какъв е проблемът?

Кандидатите разполагаха само с 16 дни да се съобразят с изискванията на наредбата, чиито текстове, на всичкото отгоре, се разминават с приложенията

Автор: Камелия Димитрова, мениджър „Европейски проекти“ в консултантска компания NOVEK

Приемът по мярката за преработка 4.2 от ПРСР 2014-2020, а именно – „ИНВЕСТИЦИИ В ПРЕРАБОТКА/МАРКЕТИНГ НА СЕЛСКОСТОПАНСКИ ПРОДУКТИ”, теоретично е в разгара си, но на практика активността на преработвателите е сведена до нереален минимум.

По данни на регионалните разплащателни агенции, подадените проекти до този момент се броят на пръстите на едната ръка. Въпреки че по мярката може да се подават заявления от  началото на миналата седмица, а оставащите дни до края на приема са едва 10, кандидат бенефициенти до момента почти няма.

Ситуацията около текущия прием по мярката за преработка е изключително деликатна и доста обезпокоителна. С настоящата статия,  бихме искали да направим кратък анализ на събитията и възможните причина за създалата се реалност.

На първо място бихме искали да припомним хронологично събитията около старта на приема.

Наредбата за прилагане на Подмярка 4.2 „ИНВЕСТИЦИИ В ПРЕРАБОТКА/МАРКЕТИНГ НА СЕЛСКОСТОПАНСКИ ПРОДУКТИ” беше обнародвана в Държавен вестник на 30.10.2015 г., Заповедта пък за начало на приема е с дата 06.11.2015 г.  Бързо може да се сметне, че кандидат-бенефициентите и техните консултанти разполагат с не повече от три работни седмици, в които трябва да подготвят проектните си предложения в съответствие с условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, регламентирани в Наредба 20.

Максималния размер на общите допустими разходи за един проект са на стойност 5 867 490 лв. И тук говорим за проекти за преработка, инсталиране на производствени мощности и извършване на строително монтажни дейности.

И сега към господата от ДФ „Земеделие”: Как Ви се струва кандидатите по тази мярка да успеят да се запознаят с условията, да отговорят  на изискванията и да покрият критериите за подбор в рамките на 16 работни дни, с проекти по една от най-големите мерки за финансиране по ПРСР, с тежки инвестиции свързани със Строително-монтажни дейности и  инсталиране производствени мощности?

Дотук разгледахме фактора време, който със сигурност е един от основните фактори за слабия интерес до момента към приема по мярката за преработка.

Нека сега да поговорим малко и за съдържанието на Наредбата и придружаващите я образци. Работата е там, че наредбата съдържа спорни текстове, които е трудно да бъдат разтълкувани и приложени на практика. Бихме могли да Ви дадем няколко примера в тази връзка.

Пример 1: Казусът с наемането на лица във връзка с изпълнението на проекта

При хипотезата на проект, изпълняван от  фирма, която е извършвала дейност преди кандидатстването, е изключително трудно да се определи какво точно ще бъде взимано предвид за наличния персонал към момента на кандидатстването. Навсякъде в наредбата се говори за наличния персонал в предприятието към края на предходната година, което в случая е 2014 г. Дотук всичко изглежда наред, но това е само до момента, в който не се отвори образеца на Справката за наетия персонал. Данните, които трябва да посочим там се отнасят за средно списъчния брой на персонала, нает в предприятието през предходната година, а не за наетия персонал към края на предходната година. Тези две понятия биха могли да бъдат носители на съвсем различна информация. Например, средно списъчния брой на персонал в предприятието може да бъде 6 човека за предходната година, а персонала в края на годината да бъде от 10 човека. И тук идва въпросът какво трябва да бъде декларирано? Това което е посочено като критерий в Наредбата или това, което се изисква в справката за наетия персонал?

Пример 2.: Друг подобен  казус с несъответствие между наредбата и придружаващите я документи намираме при критерия за използването на собствена суровина и декларацията за собствена суровина.

Критерият за собствена суровина гласи: „Предприятието на кандидата предвижда в бизнес плана преработката на минимум 65% собствени или на членовете на групата/организация на производители или на предприятието суровини (земеделски продукти)”

От този критерий могат да се разгледат няколко хипотези. Първо, предприятието да използва суровина на самото предприятие. Второ, групата/организацията на производители да използват суровина на членовете си. И трето, предприятието да ползва суровина на членовете на предприятието. Да, ама не точно.

В първоначално публикуваната декларация за собствена суровина се съдържаше следния текст, определящ кандидатите със собствена суровина:

„Декларацията се представя от предприятието-кандидат и/или от членовете на групата/организацията на производители или на предприятието”

Впоследствие обаче декларацията бива преработена и същия текст вече изглежда по следния начин:

„Декларацията се представя от предприятието-кандидат и/или от членовете на групата/организацията на производители”

И тук идва нов въпрос към господата от ДФ „Земеделие”. В крайна сметка предприятие, което ползва суровините на членовете си, счита ли се за предприятие, което преработва собствени суровини или не?

Тези  текстове и други подобни несъответствия водят до различно тълкуване на привидно ясно формулираната наредба. Липсата на ясни критерии и конкретното им прилагане на практика прави изключително трудно адаптирането на проектите на кандидатите към условията за допустимост и получаването на приоритет.

Това е и втората основна причина поради която интересът по Мярката за преработка е сведен до минимум за момента.

От новия програмен период има и нови правила към подадените заявления. Докато през периода 2007-2013 г. можеше да бъдат предоставяни допълнителни документи, както и такива, които да бъдат допълнени към заявлението за подпомагане и евентуално разгледани и оценени съгласно критериите за подбор, то през периода 2014-2020 г. това ще няма да бъде възможно. Съгласно чл.36, ал. 3 от Наредба 20 „всякакъв вид допълнително предоставени документи, неизискани изрично от РА, няма да бъдат разглеждани и оценявани и няма да се взимат предвид при последващото разглеждане на заявлението за подпомагане.