Заводът за разсади край Пловдив приложи световния опит и го подобри

Георги Христов и Ради Радев са се подготвяли за това производство в продължение на 20 години

Да предположим, че разполагате с пари, които искате да инвестирате в завод за разсади. Защо не? Това е перспективно занятие и със сигурност ще имате много клиенти, особено след като сектор зеленчукопроизводство стана приоритетен в политиките на земеделското министерство. И така … Колко време мислите, че ще ви отнеме да направите този завод? Няколко месеца? Година? Грешка! Друг е отговорът.

Заводът за разсади на Георги Христов и Ради Радев в Пловдив стана на 6 години, но е бил замислен 20 години по-рано. Бил е Голямата цел, за която двамата специалисти са се подготвяли дълго и внимателно. Те са посетили подобни, съществуващи вече, предприятия в цяла Южна Европа и в Израел. Не е имало градинарски панаир, който да не разгледат, учебници, които да не прочетат, машини и технологии, които да не преценят. За Ради Радев безкрайно дългият урок по отглеждане на разсади е започнал още през 1977 г., когато е бил ученик. На Георги Христов се падат задълбочените познания по изграждането на оранжериите и всички системи, които поддържат и контролират свръх чувствителната среда.

Днес в 6-те декара оранжерии на завода

растат едновременно 1.5 милиона семена,

но ако броят им се изчисли в рамките на година, ще надхвърли населението на България. Някои са само на няколко дни, други, вече отраснали, се закаляват и чакат да бъдат експедирани към съответната оранжерия или поле. Точно сега тук растат салати, ягоди, целина, домати, маточина и други растения. Не се знае дали, когато напуснат оранжерията майка, ще се чувстват така добре. В момента те са в най-щастливите си дни, ако, разбира се, приемете, че растенията изпитват емоции.

В завода постъпват семена, предоставени от клиентите. Отначало те се засяват в богат хранителен субстрат и тук точността на сеитбата, на торфената смес и уплътняването ѝ са поверени на машина. Храненето и влажността на средата също са под контрола на умната технология.

След първите дни засетите семена се местят в друго помещение. За всяка фаза от развитието им има определен температурен режим, който се променя дори в рамките на 24 часа, има специална храна, определена pH  среда и други показатели, така че разсадът да се чувства най-добре и да се развие като здраво и силно растение. Необходимата температура се осигурява с водно и въздушно отопление, влагата – с капкова система и изкуствена мъгла. Израствайки, растенията постепенно се местят от една клетка в друга, от една оранжерия в следващата, от едни условия – в малко по-различни.

 

Вечерта разсадите се завиват с лека материя, така че целият завод заприличва отвътре на тиха бяла осветена зала, в която растенията „спят“ под фини памучни завивки при най-оптимални температури и най-стерилни условия, предпазени и защитени. За разлика от тях, интелигентната техника не спи и при всяко нарушение на показателите е готова да изпрати телефонно съобщение, в което максимално точно да назове проблема, който се е появил – какъв е и къде точно системата е дефектирала. Това е важно, защото вътре в този технологичен палат расте стока за милиони лева.

„Попитали Мечо Пух: „Как се пише думата Любов?“ А той отговорил: „Тя не се пише, усеща се!“ Същото е и в отглеждането на разсади. Те не просто растат – усещат се“, обясни Ради Радев. И разказва, че когато сутрин влезе в оранжериите, веднага разбира, ако нещо не е наред. В следващите секунди, без да направи и крачка, е наясно какъв е проблемът. Не го вижда, но знае, че го има.

В завода непрекъснато се обучават по няколко студента,

които са тук не по програми или стажове, а защото наистина искат да станат агрономи. Тогава Ради се обръща към чиракуващите и казва: „Има два проблема. Искам до обяд да откриете кои са и да ми докладвате“.

„В завода непрекъснато се правят експерименти“, посочва Жоро Христов. „Залагат се по пет наведнъж и резултатите се следят и описват. Така непрекъснато подобряваме работата си.“

Никой не е по-наясно с качеството на семената на българския пазар от експертите в завода. Когато клиентът пристигне с пликчетата семена, им се създава досие, в което описват вида, сорта, лота, партидния номер. Понякога производителите, които поръчват разсада, носят пликчета от различни партиди. Всяко едно се засява поотделно, за да се проследи каква е кълняемостта и годността на семената. Случвало се е от завода да звънят на търговския представител на стоката и да го предупредят да спре да продава дадена партида, защото не струва.

„Разбира се, има конкуренция, предимно от гръцки производители на разсад“,

признава Жоро Христов. Гръцките растения обаче са около два пъти по-скъпи и се експедират към България като гъст разсад – със 140-160 броя на един квадратен метър. За разлика от тях, в завода край Пловдив ги заготвят по 60 стръка на квадрат. Тъй като разсадът е скъп, а фермерите не искат да плащат излишни пари, те залагат опити. Засаждат гръцкия и българския разсади в съотношение 50 към 50 и наблюдават кой ще се представи по-добре. На следващата година производителите знаят кого да потърсят, знаят и пътя към Пловдив. Някои от тях идват чак от Видин и Русе, но също така от Гърция и Румъния.

В завода за разсади край Пловдив не само за изучили азбуката на производството, но и са продължили нататък. Те знаят клиентите с какви разсадъчни машини разполагат и подготвят кубчетата субстрат според калибъра на съответната техника. Могат да дадат съвети на производителите как да продължат грижите по растенията, когато получат готовия разсад. Пазят тетрадките с данни за сортовете откак съществува завода и ако някой стар клиент е забравил какво и колко е засадил през 2010 година например, могат да му припомнят. Залагат експерименти със семена от различни партиди и сортове, за да ориентират производителите в кое е най-разумно да вложат парите си.

Сутрин, когато пристигне и вечер преди да си тръгне, Ради Радев прави нещо, което прилича на разходка край растенията. Минава, гледа, докосва, спира се, мисли, усеща. Това е неговият начин да общува с малкия-голям живот, започнал от едно семе. Сигурен е, че зелените дребосъци усещат вниманието му и реагират положително на него. Ако му се оплачат, Ради ще ги чуе. Ако се чувстват добре, ще е спокоен. Ако растат дружно, ще е доволен. И в тези чисто метафорични отношения има нещо, което днес се е превърнало в цел на планетата – човекът да живее в мир с природата.