Проф. Т. Тонев: Житните са пълни с плевели, изпитваме нови хербициди за есенно третиране
При наднормени зимни температури вегетацията на житните застива, но плевелите продължават да се развиват и задушават посевите
В Аграрния университет изпитват три нови хербицида за есенно третиране на житните. „Все по-наложително става пролетните практики за борба с плевелите при пшеницата и ечемика да се изнесат през есента“, смята проф. Тоньо Тонев, който ръководи катедра „Общо земеделие и хербология“ в полевъдния факултет на университета.
Причината за извеждането на растителната защита срещу плевели през есента е в глобалното затопляне. В момента посевите са пълни с житни плевели – овсига, власатка, райграс и други. Заради ненормално високите зимни температури, те избуяват и се развиват, докато вегетацията при житните растения е застинала, обясни проф. Тонев. Напролет плевелите ще са надраснали културните посеви. Големият проблем с борбата срещу тях ще се появи, ако през март паднат дъждове, което ще затрудни провеждането на растителната защита, а оттам и очакваните добиви ще намалят драстично. Разбира се, ако пролетта не е толкова дъждовна, хербицидите ще си свършат работата.
В момента познатите хербициди не могат да се използват, тъй като температурите не позволяват, посочи Тоньо Тонев. Правилото е, че утвърдените към момента химикали се внасят, когато дневните температури са поне 12 градуса, а нощните не падат под 5.
Новите хербициди, които ще могат да се използват през есента за унищожаване на плевелите, са продукти на големи международни химически компании. Засега те са с кодове и не са получили все още регистрация от Агенцията по храните.
Доста от производителите на зимна маслодайна рапица вече редовно провеждат есенно пръскане срещу плевели, обясни преподавателят от АУ. За тази култура има официално утвърдени хербициди, които активно се използват от фермерите, посочи проф. Тонев. Затова и този проблем не е толкова остър при рапицата.
На въпроса дали сухите зимни месеци няма да компрометират житната и рапичната реколта, преподавателят смята, че няма причина за подобни страхове. Дълбоките почвени слоеве имат добри влагозапаси, растенията няма да пострадат, каза той.