Ще преборят ли Юнаците еднодневните договори?
Село Юнаците, Пазарджишко, започна национална кампания срещу еднодневните трудови договори, които се приложиха за пръв път тази година в земеделието. Шумно одобрявани от социалния и земеделския министри, тези договори бяха наложени като „неизбежното добро“ най-вече заради големите глоби и силен административен контрол.
С малки изключения, АгроПловдив не попадна на земеделец, който да се ентусиазира от новата осигурителна практика. Напротив. Един каза, че с тези договори най-бедната прослойка – ромите берачи, ще трябва да поделят част от надницата си с държавата. Или казано по-просто – вместо да получат по 30 лева на ден, ще трябва да се задоволят с 25, защото държавата също е на опашката. Друг се оплака, че трябва да плаща извънредно на един човек да попълва ежедневно по два екземпляра бланки. Трети изплака, че не е ясновидец да предвиди с колко точно работници ще разполага, така че да уцели без грешка колко социални вноски да направи. На принципа „Срещу ръжен се не рита“, жалбите на фермерите заглъхнаха и всеки остана сам с несъгласията си, и никой не потърси други, за да променят или съборят заедно недомислиците в Кодекса на труда.
Никой, с изключение на кмета на Юнаците Стоян Кузев.
Пред АгроПловдив г-н Кузев се аргументира така:
„Имам градина с вишни. Уговорил съм се с търговец, че ще му продавам всеки ден по 4 тона. Това количество може да се набере от 30 работника. Дотук е точно, нали? Да, обаче в уречения ден идват 25 човека, а аз съм платил осигуровките за 30. Търговецът се ядосва, аз също. На следващия ден пристигат 35 и ако върна пет от тях, те ще си тръгнат със семействата и берачите ще паднат под 30.
Когато трябва да запиша данните им, между пет и десет от 30-те работника се оказват без лични карти. Нямат и никога не са имали. Питайте как става така! Ами, става. Това са роми, те са непреброими. Но те в момента са единствените селскостопански работници в страната. Няма други, другите са по кръчмите. Другите не искат да се мъчат, живее им се. Най-много могат да се хванат като трактористи. Иначе са готови да робуват по фермите в чужбина, но у нас са царе.
Много ме е страх, че с тези еднодневни договори ще изгоним единствените си работници! А след тях други няма да има. Да не обяснявам откъде ги караме и колко време ги търсим.
Работниците знаят, че ако изкарат три месеца с тези трудови договори, на 91-ия ден вече губят социалните обезщетения за безработица. Ако аз имам градини с вишни, праскови, зеленчуци и ябълки, тоест, ако ми са необходими работници в продължение на четири-пет месеца, след третия оставам сам. И към абсолютно наясно, че по-скоро ще спечеля от тотото, отколкото да намеря хора за земеделска работа.
Ако не прилагаш системата с еднодневните трудови договори, глобата е от 1 500 до 15 000 лева, но от Инспекцията по труда са решили, че при първо нарушение ще започват от 5 000. Платя ли такава санкция, по-добре да зарежа всичко. И най-лошото е, че инспекторите проверяват регистрираните земеделски производители, защото могат да намерят данни за тях в регистъра. А тези, които работят на сянка, нито ги посещават, нито ги санкционират. Така самата държава държи под чадъра сивата икономика.
Понякога имам нужда от хора с 4-часов работен ден. В земеделието често се случва. В еднодневните договори обаче няма такава опция. За всеки работник плащаш около 5 лева осигуровки плюс още 2 лева плосък данък върху доходите.
Ние разбираме, че държавата трябва да получава приходи от осигуровки. Не бягаме от тези плащания и сме готови да броим по 5 лева за всеки декар от земята, която обработваме. Но този тип плащания, който ни се сервира тази година, просто трябва да отпадне. Толкова е неправилен, че дори не може да се поправи! Затова започнахме и подписка в 31 села в областта. В петък имам среща със зам.-социалния министър Гълъб Донев, за да му обясня как виждам нещата от гледната точка на работодател. Имаме внесено протестно писмо в кабинетите на премиера, земеделския и социалния министри. Говорили сме с колеги от други общини в Южна България, които мислят като нас и са обещали да пуснат протестна подписка и в техните региони. Нека мине Ивановден, и ще започнем по-сериозна офанзива.“
(Разказът на кмета Стоян Кузев не е предаден дословно, но аргументите му срещу еднодневните договори са отразени точно – б.р.)