Възрастният баща бил господар на къщата и всички му се подчинявали, но оженените синове, особено след като са се сдобивали със своя рожба, са се стремели да се отделят в отделна къща, стая или пристройка и да получат своя дял от родовия имот. Бащата е подпомагал най-големия си син, да си построи къща, постепенно са се отделяли и другите синове, като най-малкият обикновено е оставал да се грижи за родителите си, като е наследявал бащиния дом. Дори и когато са живеели в отделни, често съседни домове, между родствените семейства е съществувала трудова взаимопомощ и подкрепа, но понякога възниквали и конфликти с непреодолими противоречия. В едно такова семейство живели под един покрив, възрастните родители с тримата си синове и четирите си все още неомъжени дъщери. Най-големият син вече бил женен и имал тригодишна дъщеря, а двамата му братя били все още деца и почти цялата мъжка работа се вършела от него. Бащата се занимавал основно с лов и иманярство и само му нареждал какво да върши, а младият мъж винаги му се подчинявал, никога не му възразявал за нищо и всеки ден се трудел от изгрев слънце до късна вечер.
– Приготвяй си пушката, утре ще ходим на лов за диви прасета! – наредил му една вечер, старият патриарх.
– Но! Тате, още не са минали коледните пости! Нека да не убиваме и да не си цапаме с кръв ръцете през постите! Остават само още два дни до Коледа, нека да почакаме! – помолил се и възразил за първи път синът.
– Няма, но! Утре сме на лов! – заповядал бащата.
– Грехота е, тате! Нали знаеш, че и дядо никога не ловуваше по време на постите?
– Не ми казвай какво е правил дядо ти, а си виж оръжието! В тази къща командвам аз! Слушай, каквото ти казвам и изпълнявай!
– Този път няма да те послушам! – заявил категорично синът.
– Какво? – ядосал се бащата! – Тогава си събирай багажа, взимай си жената и детето, и се махайте от очите ми! Отивай в дядовата ти къща! Махай се!
– Добре! – отговорил му кротко синът и наистина се изнесъл от бащиния си дом. Взел си само дрехите, ловната пушка, която била подарък от любимия му дядо и нищо друго. Така се преместили и настанили в близката, но празна и полуразрушена стара къща, която била построена някога от неговите предци.
– Какво ще правим сега? Как ще живеем на тъмно и студено, без никаква храна? – започнала да се вайка младата му жена. – А детето ни, как ще го отгледаме в тази съборетина? – разплакала се жената.
– Успокой се! Ще се справим! Бог ще ни помогне! – опитал се да я успокоява младият мъж, който крачил напред-назад из студената стая и носил на ръце загърнатото си дете за да го сгрява с топлината на своето тяло. – Облечи още дрехи и хубаво се увий за да изкараме тази нощ. Аз, утре ще набавя достатъчно дърва, а пък ти ще потърсиш и вземеш назаем малко храна и някой кухненски съд от твоите роднини. Като си купим наши съдове, ще им ги върнем.
– Как ще ги купим? – прекъснала го жената. – Сега нямаме нищо! Нямаме и никакви пари! Всичко е при родителите ти! След два дни е Коледа и детето ни щеше да яде печена гъска, а сега ще гладува в празничния ден, заради ината на своя баща! Как ще ни помогне Бог? Той ли ще ни даде гъска за Коледната вечеря?
– Може и да ни даде, за Него няма невъзможни неща! – отговорил мъжът.
– Да, ще се надяваме на чудо.
– Разбира се, че се случват и чудеса. Нали си чувала за тях? И в Светото писание го пише!
– Блажени са вярващите. – отговорила му с ирония сърдитата жена и повече дума не обелила до сутринта.
На другия ден, младите съпрузи свършили всичката планирана работа и посрещнали Бъдни вечер на топло, светло и с доста скромна, но все пак празнична вечеря. Уморената жена вече била по-спокойна и в полунощ заспала дълбоко, сгушена до малката си дъщеря. Мъжът, макар и уморен, не мигнал през цялата нощ и прекарал времето си в молитви към Бог и Пресветата Богородица, а на зазоряване сякаш някакъв глас свише му казал, че трябва да излезе навън и да погледне към небето. Мъжът го послушал и видял, че над селото прелитат големи непознати птици, подредени във формата на буквата V. Той веднага разбрал, че това са диви гъски, а никога през живота си не бил чул от никого в селото да говори, че някога са прелитали такива птици. Бързо изтичал и грабнал ловната си двуцевка, насочил я към отдалечаващото се ято и натиснал спусъка, но първата цев се оказала празна, натиснал отново спусъка и този път произвел изстрел. Една от птиците започнала да пада, последва ли я още две, но в крайна сметка паднала на земята само една. Ловецът я проследил с поглед, оставил пушката и хукнал към дивата гъска, която паднала на отсрещния баир, на около два километра от селото. Тичал с всички сили, като на състезание за олимпийска титла, понеже се опасявал, че може някой гладен хищник да го изпревари. Лесно открил едрата сива птица върху белия сняг и запъхтян я отнесъл до старата къща.
– Гъска! – силно извикала от почуда жената. – От къде я взе?
– Бог ни я даде! – усмихнал се мъжът и започнал да й разказва какво се е случило, а тя само поклащала глава и го гледала недоверчиво. Повярвала му, чак когато седнали да вечерят и тя хапнала от месото на опечената гъска.
– М.., много е вкусна! – възкликнала жената. – Наистина е дива, месото и е по-различно от това на другите гъски, които сме яли досега! Не си ме излъгал! Това е истинско чудо, нали?
– Да! Чудо е! Всеки ден се случват чудеса, но само за онези хора, които имат очи да ги видят и уши да ги чуят! Човекът трябва да вярва в чудесата, ако иска да види чудо в живота си! И знаеш ли в какво се изразява тази вяра, в това да си благодарен за чудото, което все още не си видял! А за човекът, който не вярва, наистина никога няма да има никакви чудеса защото Бог знае, че и целият свят да се преобърне пред очите на този човек, той пак няма да бъде, нито доволен, нито благодарен и ще има нови претенции към Него и към света! – отговорил й младият мъж, който живял до 93-годишна възраст и станал свидетел на още много чудеса през дългия си земен живот, но никога повече не видял ято от диви гъски да прелита над родното му селце. Любимата му съпруга също живяла дълго, до преклонната 88-годишна възраст, но по-рано си тръгнала от този свят и преди да издъхне го погледнала с искрящи очи, усмихнала му се, а накрая го придърпала нежно към себе си и прошепнала в ухото му.
– Всеки миг, който преживях с теб бе истинско чудо в моя живот!
– И ти беше най-красивото, най-желаното и най-голямото чудо в моя живот! – въздъхнал старецът и нежно затворил угасналите й очи. – Самият животът е най-великото чудо, мила! – добавил мъжът и погледнал към опечената гъска, която по дългогодишна традиция отново била поставена в центъра на празничната коледна трапеза.
Героите в тази история са родителите на моята майка, любимите ми дядо и баба, които много обичам, светла им памет и мир на покойните им души! Но разказът е посветен по-специално на моя дядо, човекът, който вярваше в чудесата и бе преживял много чудни мигове в своя дълъг живот, но никога не очакваше никакви чудеса и винаги посрещаше всичко в живота си само с: „Благодаря!“ или с: „Добре дошло!“
Притчата е част от сборника със съвременни притчи „Къде се ражда любовта?„
