2015-а: Да сглобим пъзела на протестите в земеделието

Новата архитектура на селското стопанство

И 2015-а година не беше съвсем мирна и съзидателна, не беше година мечта. Но като погледнем назад, можем да откроим няколко опорни точки, които да я обобщят и отличат от годините по-рано.

Ако си представим земеделието като сграда, която от години стои недостроена, но заселена, то през 2015-а видяхме, че на нея най-после отново са се появили архитекти, майстори дюлгери и строителни инженери. Живеещите в сградата непрекъснато си дават мнението как е най-добре да продължи строителството, като всеки иска да се поразшири, и почти всеки смята, че досега е бил ощетен. Почти, защото от години е ясно, че зърнопроизводителите се намират в най-слънчевата и просторна част от сградата. Затова другите искат да получат още прозорци и тераси, за да може слънцето и тях да огрее. Но щастието е нещо, което е хем съвсем близо, хем безкрайно далеч.

Тази абстракция със сградата поне донякъде илюстрира земеделското инженерство, което подхвана аграрното министерство. Идеята за него започна още когато проф. Станков бе служебен земеделски министър. Именно той нарече животновъдството, производството на плодове, зеленчуци, етерично-маслени и биопродукти „чувствителни сектори“. И оттам нататък открояването им залегна в проектите за разпределение на преките плащания и на субсидирането от новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР).

Генерално нов ред бе въведен и при поземлените отношения. При тях се появи изискването на правни основания за ползване на земеделските земи, поръчано от архитекта – Европейската комисия. Впрочем, до края на годината земеделците, които ползват т.нар. „бели петна“ ще трябва да внесат рентата за тях по сметка в съответната областна земеделска дирекция, така че дори тези, които не знаят къде е наследствената им земя, да получат доход от нея. Разбира се, ако си го поискат. Общините също ще имат приход от пътищата – съществуващи или разорани. И това е справедливо.

Цялата ПРСР 2014-2020 обърна лице към „чувствителните сектори“ и това лице бе особено приветливо за биоземеделците. Това се видя още при първата отворена мярка на новата програма – подмярка 4.1. Над половината средства в скромния ѝ бюджет (58%) се насочиха към био-кандидатите и много от проектите в другите уязвими сектори останаха без финансиране. За зърнопроизводителите нищо не остана. Единственият европейски плюс за тях бе отворената за последно мярка 121, с която успяха да закупят земеделска техника.

Успешните и неуспешните протести

През 2015-а година, както нашето правителство, така и това на Европейския съюз, чуха и видяха някои от протестите, вместо да приложат изпитаната тактика да се правят, че бунтове няма, а ако има, са комерсиални.

Абсолютните герои на тазгодишните протести бяха животновъдите. Първият бе още на 4 февруари край Симитли. После на 22 май до Димитровград. На 12 юни браншът пак се събра до Дунав при Русе. Но най-мащабният бунт на животновъди, в който се вляха и българи, бе в Брюксел на 7 септември.

Принципно, всеки бунт е шамар срещу властта, която си е затворила очите за важни проблеми. Масовите протести казват на чиновниците, че са консуматори, които не са си свършили работата. Грандиозната млечна офанзива в сърцето на ЕС постигна решение за допълнителни 500 милиона евро за европейското животновъдство. И това беше успех.

 

Доста дълъг път изминаха и зърнопроизводителите, докато накарат властта да се откаже частично от идеята си за нивомери, която бе заложена в Закона за бюджета за 2015 г. Още в първите дни на януари браншът се усети жестоко излъган от финансовия министър. Всички опити за дипломатично уреждане на конфликта чрез разговори удряха в стена. Така се стигна до 24 юли, когато зърнопроизводителите изкараха трактори и комбайни, за да …. ги заредят на обществените бензиностанции. Не уплашиха никого.

 

Но когато обявиха, че две седмици преди местните избори ще излязат на национален протест, фасадата, която десет месеца се опитваха да разбият с глава, се пропука. Трябваха ни седем срещи с министър Горанов, четири обсъждания в парламентарната земеделска комисия, десет месеца и т.н., обобщи зам.-председателят на УС на НАЗ Светослав Русалов.  Асоциацията в крайна сметка спечели тази война, но колко енергия бе пропиляна.

Пчеларите също имаха своята победа срещу парламента. На 10 юни, когато бяха свръх натоварени с ангажименти при пчелините си, те се събраха пред Народното събрание, за да спрат безумното законотворчество на депутатите. Така отложиха, временно или завинаги, въвеждането на ограничения за отглеждането на над 10 пчелни семейства в населени места.

Като елитна и малобройна организация, Асоциацията на оранжерийните производители не успя да сътвори значим протест, чрез който да отмени драстичното орязване на бюджета по обвързаните плащания. В края на 2014 г. се разбра, че субсидията за бранша е намалена от 750 на 250 евро на декар оранжерии. Това страшно разгневи бранша, но ставките, така или иначе, останаха. Защото ако зърнопроизводството се простира върху почти 20 милиона декара, то оранжериите заемат едва 13 000, по данни на МЗХ, и следователно протестът на оранжеристите щеше да е като буря в чаша вода. Затова браншът избра интелигентна форма да покаже, че е жив, когато на 25 юни организира промоция на български зеленчуци на борсата в село Огняново, Пазарджишко.

Особено активна в критиките си срещу министерството и по-специално срещу зам.-министър Васил Грудев, бе Асоциацията на агроекологичните земеделски производители. Организацията стресна дори и медиите, които са видели какво ли не, с острите, та чак агресивни, персонални нападки. Недоволството бе заради орязването на субсидиите по старата мярка 214 при условие на завишени изисквания при прилагането на сеитбооборота.

Смисълът на справедливия бунт се разми от целенасочената атака срещу Грудев, което пък накара наблюдателите да се замислят дали няма нещо лично, което заостря стрелите. Асоциацията организира протест през октомври, на който трябваше да се съберат 3 хиляди недоволни земеделци, но дойдоха едва стотина. От МЗХ тотално оглушаха и онемяха пред този митинг.

В края на тази година кметът на село Юнаците, Пазарджишко – Стоян Кузев, започна подписка срещу еднодневните трудови договори. Мирно и мотивирано. Предстои да разберем дали този разумен протест ще доведе до резултат. Така ще разберем дали властта притежава култура и интелект, или е в състояние да се коригира само когато се усеща застрашена.

Парите

Финансовите параметри на 2015-а бяха обобщени на заключителната пресконференция на МЗХ. В земеделието са влезли 3.44 милиарда лева субсидии – европейски и национални. А това е почти 7 процента от Брутния вътрешен продукт на страната.

Но колкото и пари да се наливат в аграрния сектор, истината е, че човек може да бъде наистина доволен, когато си е свършил работата добре. Когато сам е построил своята „сграда“ върху здрави основи, с балансирана архитектура и с много прозорци, през които да вижда света.