Торба със злато или мъдрост? Кое ще избереш?

Из „Богатството на Вавилон“ от Джордж Клейсон (от http://www.kapkapokapka.com)

„Тежка торба пълна със злато или глинена плоча, на която са изписани мъдри думи – ако имахте този избор, кое бихте предпочели?“
Обгорелите от слънцето лица на събралите се около огъня от пустинни шубраци слушатели засияха с искрен интерес.
„Златото, златото“ – извикаха всички те в хор.
Старият Калабаб се усмихна многозначително.
„Слушайте! – прекъсна ги той, вдигайки ръката си – Чуйте дивите кучета в нощта. Те вият и стенат, защото са гладни и мършави. Но какво правят те, ако им дадеш храна? Бият се помежду си, без да мислят за утрешния ден, който със сигурност ще дойде.
Така е и с хората. Когато им дадеш избор между злато и знание, какво правят те? Пренебрегват знанието и пропиляват златото. На следващия ден те вият и стенат, защото нямат повече злато.
Златото е запазено за онези, които познават законите му и ги спазват.“
Калабаб придърпал робата си близо до слабите си жилести крака, защото подухвал хладен нощен вятър.
„Понеже ми служихте добре по време на дългото ни пътуване, грижехте се за камилите ми и крачехте без да се оплаквате по горещия пустинен пясък, защото смело бранехте стоката ми от алчни крадци, тази нощ аз ще ви разкажа историята за петте закона на златото; история, каквато вие никога преди не сте чували.
Слушайте внимателно думите ми, защото ако ги разберете и ги следвате, в недалечното бъдеще вие ще имате много злато.“
Той направил кратка пауза. Над тях се простирало кристално-ясното небе на Вавилония. Зад групата били разпънати палатки, здраво привързани към колове, за да издържат на пясъчните бури. До палатките били натрупана стока, покрита с кожи.
„Ти ни разказа много истории, Калабаб – рекъл водачът на кервана –  Искаме да научим твоята мъдрост, която да ни води от утре, когато нашата служба при теб ще приключи.“
„До сега аз ви разказвах само своите приключения в далечни страни, но тази вечер ще ви споделя знанието на Аркад, богатият и мъдър вавилонец.“
„Много сме чували за него – отбелязал водачът – той е бил най-богатият човек, живял във Вавилон.“
„Действително той бил най-богатият човек, защото той познавал законите на златото по-добре от всички други хора. Днес ще ви разкрия неговото знание както то ми бе предадено от неговия син Номасир, преди много години в Ниневия, когато аз бях още младо момче.“
„Моят работодател и аз се трудихме цяла нощ в палата на Номасир. Помагах на работодателя си да пренесе вързопи с красиви килими, всеки от които щеше да бъде прегледан от Номасир, за да може той да избере подходящ цвят. Когато най-сетне избра подходящи килими, той ни покани да пийнем редки вина с невероятен аромат, какъвто преди не бях вдъхвал.
Тогава той ни разказа историята за голямата мъдрост на баща си Аркад и аз ще ви я предам по същия начин.”

***

“Във Вавилон, както знаете, е обичайно за синовете на заможни хора да живеят с родителите си и да чакат да наследят имането им. Аркад не одобрявал този обичай. Затова когато Номасир достигнал зрялост, той го повикал при себе си и му рекъл:
„Сине, искам ти да наследиш имането ми. Но първо трябва да докажеш, че можеш мъдро да си служиш с него. Затова искам да излезеш в широкия свят и да докажеш способността си да печелиш не само злато, но и уважението на околните.
За да ти дам добър старт, ще ти предоставя две неща, които аз нямах на свое разположение, когато започнах да градя състоянието си на млади години.
Първо ще ти дам тази торба пълна със злато. Ако я използваш добре, тя ще бъде основата за бъдещите ти успехи.
Освен това ти давам и тази глинена плоча, на  която са изписани петте закона на златото. Ако ги следваш внимателно, те ще ти донесат солидни доходи и сигурност.
След десет години се върни в този дом и ми дай отчет. Ако се достоен, ще те направя свой наследник. Ако ли не, ще дам златото си на жреците.“
И така Номасир тръгнал по своя път с торба злато и глинената плоча внимателно увита в коприна. С него били и слугата му и верния му кон.
Минали десет години и Номасир, както било договорено, се върнал в бащината си къща. Аркад  устроил голямо пиршество в негова чест и поканил много приятели и роднини. След като празненството приключило, бащата и майката се възкачили на своите подобни на тронове кресла в дъното на голямата зала, а Номасир застанал пред тях и дал отчет, както бил обещал.
Било вечер. Стаята била замъглена от пушека на маслените лампи, които слабо осветявали сцената. Слуги в бели одежди ритмично веели с големи палмови листа. Жената на Номасир и двамата му малки синове, както и приятели и роднини, седели на възглавнички зад него и слушали внимателно.
‘Татко – заговорил Номасир с почит. – Прекланям се пред твоята мъдрост. Преди десет години когато аз стоях на вратите на зрелостта ти ми нареди да вървя по своя път и да стана достоен мъж, вместо да съм роб на твоето богатство.
Ти щедро ми даде от своето злато. Ти щедро ми даде своето знание. Що се отнася до златото, трябва да призная, че го използвах по нехаен начин. То се изплъзна от неопитните ми ръце както див заек се изплъзва от неопитния млад ловец при първа възможност. ‘
Бащата се усмихнал разбиращо: ‘Продължавай сине. Искам да знам цялата ти история в детайли.’
‘Реших да отида в Ниневия, тъй като беше растящ град и аз вярвах, че там ще открия добри възможности. Присъединих се към керван и бързо се сприятелих с моного от спътниците си. Сред тях имаше двама добри оратори, които имаха най-красивия бял кон, бърз като вятъра.
Докато пътувахме, те ми споделиха, че в Ниневия имало богат човек, който притежавал кон, толкова бърз че никога не бил побеждаван. Собственикът смяташе, че няма жив кон, който да може да надбяга неговия.  Затова той бил готов да се обзаложи на огромна сума, че конят му може да надбяга всеки кон във Вавилония.
Те ми предложиха, като голяма услуга, да ме включат в залаганията си. Този план ми се стори много добър.
Нашият кон понесе тежка загуба, а аз загубих голяма част от златото си.’ (Аркад се засмял.) ‘По-късно разбрах, че тези мъже са ме измамили и те постоянно пътували с кервани в търсене на наивни жертви. Човекът в Ниневия бил техен приятел и те си разделяли парите на измамените. Тази хитра измама ме научи първия ми важен урок – да се пазя от мошеници.
Скоро щях да науча още един, също толкова добър урок. В кервана се запознах с друг млад мъж и станахме добри приятели. Той беше син на заможни родители и като мен пътуваше към Ниневия в търсене на добро място за бизнес. Скоро след пристигането ни, той ми каза, че търговец е починал и магазинът му с богата стока и редовна клиентела, може да бъде купен за незначителна цена. Той каза, че ще бъдем равностойни партньори, но той няма злато и трябва да се върне във Вавилон. Помоли ме аз да купя магазина с моето злато, съгласявайки се неговата част да бъде използвана по-късно в бизнеса ни.
Той постоянно отлагаше пътуването си до Вавилон и в същото време се оказа неразумен купувач и неспособен да работи с пари. Накрая аз го отстраних, но бизнеса вече се беше влошил до такава степен, че аз имах само негодни за продан стоки и нямах пари за нова стока. Продадох остатъка на един израилтянин за нищожна сума.
Последваха горчиви дни. Търсех работа, но не намирах, защото нямах търговия и не владеех никакъв занаят, който да ми позволи да припечелвам. Продадох коня си и слугата си. Продадох излишните си одежди, за да имам пари за храна и подслон, но с всеки ден  ситуацията ми се влошаваше.
Но през тези горчиви дни, аз си спомних твоята увереност в мен, татко. Ти ме беше изпратил по широкия свят, за да стана мъж и аз бях решен да осъществя желанието ти.’ (Майката покрила лицето си с ръце и заридала.) ‘По това време нещо ме подсети за плочата, на която ти беше изписал петте закона на златото. Аз внимателно прочетох мъдрите ти думи и осъзнах, че ако първо бях се поучил от тях, нямаше да изгубя златото си.
Запомних наизуст всеки закон и ме изпълни сигурност, че когато шансът отново ми се усмихне, ще бъда воден от мъдростта на годините, а не от неопитността на моята младост.
В полза на вас, които сте се събрали тук тази вечер, ще ви прочета мъдростта, изписана от баща ми върху глинената плоча, която той ми даде преди десет години:

ПЕТТЕ ЗАКОНА НА ЗЛАТОТО

1.Златото идва лесно и в растящи количества при всеки, който заделя поне една десета от дохода си, за да създаде имущество за бъдещето си и сигурността на семейството си.
2.Златото работи усърдно за собственик си, ако той му намери доходоносна работа. Тогава то ще се множи като стадата на овчаря.
3.Златото остава вярно на внимателния си притежател, който го инвестира само с помощта на мъдри хора, знаещи как да боравят с него.
4.Златото се изплъзва от ръцете на тези, които го инвестират в начинания, от които нямат понятие или проекти, които не са одобрени от хората с финансови познания.
5.Златото бяга от човека, който се опитва да го накара да жъне невъзможни приходи или следва измамните съвети на мошеници и интриганти. То не се задържа при онези, които го инвестират в собствените си наивни желания.

Това са петте закона на златото както ги беше записал баща ми. За мен те са по-ценни от самото злато. Защо, ще разберете от продължението на моята история.’
Той отново се обърнал към баща си: ‘Разказах ти колко дълбоко в нищетата ме и отчаянието ме доведе моята неопитност.
Но никое нещастие не трае вечно. Моето приключи когато си намерих работа, като началник на група роби, строящи новите външни стени на града.
Познавайки първия закон на златото, аз заделих медна монета от първите си доходи и добавях към нея при всяка възможност, докато не събрах стойността на една сребърна монета. Процесът беше бавен, защото човек трябва и да живее и да се храни. Харчех с голяма неохота, признавам, защото бях решен да спечеля поне толкова злато, колкото бях получил от теб, преди десетте години да са изтекли.
Един ден, собственикът на робите, с когото се бях сприятелил, ми каза: „Ти си много пестелив младеж, който не пилее доходите си. Спестил ли си злато, което не ти носи печалба?“
„Да – отговорих аз – Имам голямо желание да натрупам злато и да заместя парите на баща си, които пропилях.“
„Трябва да призная, че това е цел, достойна за адмирации. А знаеш ли, че златото, което си спестил може да работи за теб и да ти носи още злато?“
„Уви! Имах горчиви преживявания – бащиното злато избяга от мен и аз много се страхувам, че и с моето ще се случи същото.“
„Ако ми имаш доверие, аз ще ти давам уроци по доходоносно боравене със злато – предложи той – След година външната стена ще бъде завършена и ще бъде готова за големите бронзови врати, които ще бъдат издигнати на всеки вход и ще защитават града от врагове.
В цяла Ниневия няма достатъчно метал за направата на тези врати и кралят още не е помислил за осигуряването му. Ето го моят план: Ще сформираме група и ще обединим златото си. Ще изпратим керван до далечните медни мините, и ще донесем метала за вратите до Ниневия. Когато кралят заповяда да бъдат направени великите порти, ние сами бихме могли да предоставим метала и кралят богато ще ни възнагради. Ако той не купи от нас, то ние ще имаме метал, който може да бъде продаден на добра цена.’
В думите му видях възможност да приложа третия закон и да инвестирам спестяванията си под ръководството на мъдър човек. Не бях разочарован. Нашето начинание постиган успех и малкото ми злато значително нарасна след сделката.
Приеха ме за член на същата група за бъдещи сделки. Тези хора умееха да работят със злато. Те внимателно обсъждаха всеки план, преди да го осъществят. Те никога не рискуваха инвестициите си и не участваха в неизгодни сделки, в които златото им не може да бъде възстановено. Те дори не биха си и помислили да участват в глупави начинания, като конните надбягвания или проваленото партньорство, в които аз изгубих парите си. Те веднага биха посочили пробойните в тези идеи.
Общувайки с тези мъже аз се научих да правя сигурни инвестиции, носещи добра печалба. През следващите години богатството ми растеше все по-бързо и по-бързо. Не само възвърнах изгубеното, но и натрупах много повече.
Чрез моите нещастия, опити и успехи, аз неведнъж подложих на изпитание петте закона, татко, и те издържаха теста при всички ситуации. При този, който не познава петте закона, златото идва рядко и си отива бързо. Но при този, който зачита петте закона, златото идва и му служи вярно.’
Номасир замълчал и направил знак на слугите си в дъното на стаята. Слугите донесли, една след друга, три тежки торби. Номасир взел една от тях и я поставил на пода пред баща си.
„Ти ми даде една торба със злато, Вавилонско злато. В замяна аз ти връщам една торба Ниневийско злато с равна тежест. Това е равностойна размяна, както всеки ще се съгласи.
Ти ми даде глинена плоча, изписана с мъдри слова. В замаяна на плочата аз ти връщам две торби злато.“ – казал той и взел от слугите останалите две торби и отново ги сложил на пода пред баща си.
„Правя това, за да ти покажа, татко, за колко по-ценно смятам учението ти пред златото ти. Но кой може да мери стойността на знанието в злато? Без знание, златото бързо бива изгубено от тези, които го имат, но със знание, златото може да бъде придобито от тези, които го нямат, както тези три торби доказват.“
Бащата нежно поставил ръка върху главата на Номасир. ‘Ти добре си научил уроците си! Аз съм щастлив, че имам син, на който мога да поверя богатството си.’“
—

– See more at: http://www.kapkapokapka.com/books/%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%BD/%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B06/#sthash.sKm6ugsc.dpuf