Преди 20 години зърнената криза разтресе правителството на Жан Виденов

Забавената забрана за износ на пшеница донесе несметни печалби на търговци, които продадоха с над 100% печалба реколтата на страната

На 10 януари 1996 г. правителството на Жан Виденов оцелява за пореден път след като вота на недоверие, внесен в парламента от СДС, не минава. Той е предизвикан от зърнената криза в страната. Година по-късно, след като вече са фалирали и 15 банки, започва националната политическа стачка, която довежда до съставяне на служебното правителство на Стефан Софиянски, до предсрочни избори и до кабинета на Иван Костов.

Зърнената криза през 1995/1996 г. се оказа един от най-важните уроци на държавата, която оттам насетне въведе система за контрол на зърнения баланс, така че да избегне подобна ситуация. През 2003 г. започна и съдебно дело срещу бившия вицепремиер в кабинета на Виденов Кирил Цочев, министъра на земеделието и хранителната промишленост от същото правителство Васил Чичибаба, неговите заместници Маньо Манев, Димчо Шопов и Мария Бозукова, както и изпълнителния директор на „Нефтохим“ в този период Стефан Неделчев. Те бяха обвинени за извършване на стопанско престъпление. Чичибаба бе подведен под отговорност за износа на над 900 000 тона зърно през 1995 г., с което е ощетил държавата с 66 млн. долара. През 2009 г. делото приключи без виновни.

Какво всъщност се случи през 1995/1996 година?

Зърнената реколта както у нас, така и в света, бе слаба. Това накара доста държави да забранят износа на пшеница, за да подсигурят собствените хранителни ресурси. У нас зърненият бранш сигнализира още през юли 1995 г. за задаващия се дефицит, но реакция няма. Въвеждането на забраната за износ не само, че се забави фатално, но междувременно правителството облекчи търговците като замени квотите с регистрационен режим. Износителите се възползваха от новата ситуация и успяха да продадат и старата, и новата реколта пшеница, което изпразни складовете и компрометира хлебния баланс. Печалбата на търговците е била огромна, тъй като те са изкупили зърното у нас за 160 лева, а са го продали за 360. Държавният резерв също е доста изпразнен от фирми, които са заявили, че ще възстановят изкупените количества на следващата година. Когато държавата решава да балансира пазара с пшеницата от резерва, тя се оказва недостатъчна, заради което се предприема внос на хлебно зърно. Приближени до Жан Виденов изразяват по-късно мнение, че зърнената криза е била създадена изкуствено, с цел да свали правителството.

Обвинението по делото събра данни, че Васил Чичибаба е представил пет докладни записки до Виденов, в които е предупреждавал премиера за предстоящия срив в зърнения баланс и е предлагал забрана за износа на пшеница. Правителството обаче се е забавил с решението заради консултации по външнотърговския режим.

По това време е и така наречената афера „зърно срещу петрол“. През 1996 г. с одобрението на държавата бургаската рафинерия „Нефтохим“ внася близо 302 хил. тона зърно, за да се покрие недостига в страната. Доставките са от четири фирми – „Гленкор“, „Югопетрол“, „Бенар“ и „Булкон“. Сделките са сключени без търг или конкурс. Ревизия на Държавния финансов контрол установява, че „Нефтохим“ е купил зърното за 226 долара за тон, когато средната пазарна цена на европейския пазар е била 170 долара, и така са платени общо над 16 млн. долара в повече. Сделката не е осчетоводена, а зърното не е фактурирано. Най-голямото количество – за 46.5 млн. долара, е внесено от „Гленкор“, фирмата на американския спекулант Марк Рич. На всичкото отгоре зърното се оказва с лошо качество и заразено с болести.

По време на делото Жан Виденов се яви като свидетел. Той поясни, че сделката между „Нефтохим“ и „Югопетрол“ е била бартерна и основният мотив на правителството да я подкрепи е било желанието да бъдат възстановени отношенията с Югославия. Бившият премиер разказа, че в този период е имало около 100 фирми, износители на зърно. Една от тях е била „Мултигруп“, но фирмата не е изнесла повече от 10 на сто от общото количество зърно.