Алеко Константинов: „Днес нямах 45 стотинки да си купя тютюн“

Днес се навършват 153 години откак България е получила благословията в Свищов да се роди Алеко Константинов.

„Алеко — Щастливеца, бе най-чаровният мъж на София, на България, на света. Алеко бе надарен от бога с хубави черти, хубав глас, забавен хумор. Той пленяваше жените с песните си. Аз го помня — идвал е у дома. Всяка жена бе щастлива с него. Той сипеше шеги, но меки, приятни шеги. Бе кавалер и в мъдете, и в перчема. Това бе съвършен мъж, забавен като бог, красив като бог, мил и сърдечен. Аз него съм го имал винаги за образец, за идеал. И всеки, който го познаваше, се радваше да го види…„.

Това споделя за великия българин пред Михаил Топалов-Памукчиев не кой да е, а Атанас Буров, банкер и министър в няколко кабинета. Цитатите са част от книгата на Памукчиев „Срещи с Буров“.

По думите на могъщия банкер със смъртта на Алеко кавалерството в България е свършило.

„Отиде си един гений на кавалерството и на веселбата. Алеко би могъл да създаде партия на веселите хора и тя щеше да спечели изборите, а той щеше да стане премиер. Но умря рано. Аз го обичах така, както не съм обичал нито един друг мъж. Той те среща с усмивка и ти виждаш един слънчев човек. Слънце грееше от лицето му, от очите му. Защо Вазов не излъчваше такава светлина? Защото смяташе, че плува над света. А Алеко се смяташе обикновен човек. Мил, добър, сърдечен човек. Алеко все се усмихва и все си тананика нещо. Алеко върви и размахва бастунчето си като момче. Спира дечицата, води ги на сладкарница, черпи ги — когато има пари, разбира се. А той бе винаги без пари. Това го знам. Господин Памукчиев, безпаричните кавалери са по-желани и по-обичани от богатите и красиви жени.

Жената с пари търсеше слънчеви мъже, като Алеко. А той явно е влачел и нещо, което е допадало на жените — също като Иван Вазов. Те бяха дарени от бога мъже. Ходили сме заедно на баня. Те бяха чисти, добри, благородни хора, но коренно различни по характер. Алеко бе богът на духовната българска младеж. Той ѝ бе кумирът, а не Вазов. Четох някъде, че бил Иван Вазов. Не е той.

Алеко  бе най-големият и най-галантният любовник на България.

Младежта си избира винаги по един кумир, да вярва в него. Тя си бе избрала Алеко — Щастливеца. Защото той ѝ импонираше. Той й даваше идеал за човека и за живота. Той искаше щастие. Той пътуваше. Той живееше. Той бе щастлив в нещастието си — младежта винаги търси бедни и честни хора за свои кумири. Хъшовете са намерили своя кумир не в Любен Каравелов, а в Ботев.

След Освобождението младежта живееше без кумири. Младежта трябваше да има идеали, кумири. И намери Алеко. С Алеко бе погребан последният младежки кумир в България“.

Алеко Константинов е роден на 13 януари 1863г. в Свищов в семейството на културни и образовани за времето си хора. Баща му е сред най-видните първенци в града, а майка му се слави като природно остроумна жена със силно развито чувство за хумор. Той учи при частните учители Емануил Васкидавич и Янко Мустаков, в Свищовското училище(1872-1874 г.) и в Априловската гимназия в Габрово (1874-1877 г.). По време на Руско-турската освободителна война е писар в канцеларията на свищовския губернатор(1877 г.).

Завършва средно образование в град Николаев, Русия през 1881 г. и право в Новорусийския университет в Одеса през 1885 г. Той няколко години е съдия и прокурор в Софийския окръжен съд. Два пъти уволняван по политически причини. Юрисконсулт на Софийското градско управление(1896г.). До края на живота си е адвокат на свободна практика в София.

Алеко Константинов подготвя хабилитационен труд на тема „Право за помилване по повод на новия наказателен закон“ (1896г.) с цел да стане преподавател по углавно и гражданско право в Юридическия факултет на Софийския университет. Той посещава Всемирното изложение в Париж през 1889 г., Земското индустриално изложение в Прага през 1891 г. и Колумбовото изложение в Чикаго през 1893г.

Писателят развива активна обществена дейност. Той е член на върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество“Славянска беседа“, на Българското народообразователното дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружество за насърчаване на изкуствата и на Театралния комитет.
Още като студент Алеко проявява пристрастия към Петко Каравелов – идеолог на парламентаризма и демокрацията. Сътрудничи на основаното от него сп.“Библиотека Св.Климент“. Той е член на Демократическата партия, водена от Петко Каравелов, участва в изготвянето на програмата й, сътрудничи с файлетони, пътеписи, дописки, статии в нейния орган в. „Знаме“ от създаването му през 1894 г.

Алеко Константинов е убит при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев.

„Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие. Аз все пак гледах на света и хората тъй, като че милион Ротшилдовци и Вандербилтовци мога да ги натъпча в джеба на жилетката си; а пък нашите богаташи не представляваха пред моите очи нещо повече от пепелта на снощната ми последна цигара. Това е всичко хубаво, ама тютюн все пак няма, да го вземе дяволът! Глупава страст!”, пише в знаменития си фейлетон „Страст” авторът на „Бай Ганьо” през октомври 1895 г.