Шведският поет Йенсен номинира Пенчо Славейков за Нобеловата награда

Пенчо Славейков

На 30 януари 1912 г. шведският писател и член на Нобеловия комитет Алфред Йенсен номинира Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература. Предложението на шведския професор обаче не е разгледано от Нобеловия комитет, тъй като Славейков си отива от този свят 5 месеца по-късно на 28 май 1912 г. Големият поет напуска живота в италианското градче Брунате до езерото Лаго ди Комо, където е пристигнал със спътницата в живота си Мара Белчева, за да укрепи силно разклатеното си здраве. А той е бил повече или по-малко болен, когато още като 18-годишен заспал върху заледените води на Марица. Три месеца след това бил между живота и смъртта. Тогава го спасила литературата, която поетът жадно поглъщал. Но пък след този инцидент той започнал да се предвижва с бастун и говорел трудно.

Пенчо Славейков е номиниран за поемата „Кървава песен“, която пише почти цял живот и която завършва малко преди кончината си.

Тогава, „за първи и вероятно за последен път”, както пише самият Йенсен, Нобеловият комитет решил да му бъде предоставено правото да предложи кандидат от свое име. Така се стига до предложението на Алфред Йенсен от 30 януари 1912 г., съпроводено от обширна мотивировка с анализ на творчеството на Пенчо Славейков.

През същата година Алфред Йенсен издава в Швеция стихосбирките на Славейков – „Коледари” и „Съдби и поети”, превежда много други стихове, както и поемата „Кървава песен”, за която пише: „Шведската академия се намира пред щастливи и съвсем необикновени обстоятелства, да може да представи на Европа един безспорно голям поет, при когото може да се констатира наличието на поетически шедьовър – „Кървава песен”.

Пенчо Славейков е погребан в селското гробище в Брунате, Италия, а по-късно костите му са пренесени в България през 1921 г. Родната му къща в Трявна е музей.

В първите години на 20 век Пенчо Славейков става любим български поет и приятел на Алфред Йенсен, за което говори кореспонденцията между двамата, намираща се в личния архив на Йенсен в Кралската библиотека в Стокхолм. Йенсен с тревога следи здравословните и други проблеми на Славейков, интригите в българските литературни и академични среди относно представянето на кандидатурата на Пенчо Славейков за Нобеловата литературна награда, напразно очаква от България да пристигне писмено предложение и подкрепа. По това време у нас дори му спират пенсията, след като преди това просветният министър го е уволнил от поста директор на Народната библиотека и го е назначил за уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение. Именно това става причина Пенчо Славейков да потегли към чужбина и да остане далече от България до смъртта си.

Любопитен факт е, че в България Алфред Йенсен бил за първи път през 1890 г., когато пристигнал с кораб по Дунав. Още следващата година в Швеция излиза очеркът му за Христо Ботев, който съдържа, наред със спомени и разкази на съвременниците, преводи на стихове на Ботев.