Експеримент: Лози в оранжерия на АУ ще родят по 50 кг грозде

Сицилианско сдружение е подарило на университета конструкцията и технологията, а доц. Ангел Иванов координира опита и отговаря за успеха от провеждането му

Лози в оранжерия? Звучи екстравагантно и скъпо, и дори някак си изглежда неприложимо. Но със сигурност обаче това е само в представите ни. Истината е, че в топлата Сицилия доста от лозарите са засадили десертни сортове под найлон. През 2014-2015 г. те са подарили на Аграрния университет конструкция и посадъчен материал, за да може и у нас да наблюдаваме ефекта от това производство. Доц. Ангел Иванов от катедра „Лозарство“ в университета (и бивш негов декан) е направил контакта с италианските представители. Ето какво разказа пред АгроПловдив за „сицилианската връзка“ и очакваните резултати.

„Понякога светът е много малък. Колегите представляват сдружение на производители на десертно грозде на остров Сицилия. Те често идват тук, за да участват в изложенията „Винария“ и „Агра“ в Пловдив. Когато се запознахме, стана дума, че сдружението се занимава освен с производството, и с реализацията“, разказа доц. Иванов.

„Те казаха, че искат да ни подарят конструкция, системи за напояване, за контролиране на температурата, за торене, лозов посадъчен материал. При тях създаването на един декар лозя под полиетилен, струва от порядъка на 25 хил. лева, заедно със софтуера и компютърната система, която командва абсолютно всичко. По думите им от една лоза ще можем да получаваме между 45 и 50 килограма грозде. При полски условия у нас от една лоза, според сорта и натоварването, добиваме от 3-4 до 7-8 килограма. Но, така или иначе, полското производство винаги е съвсем различно от оранжерийното и с по-слаби добиви“, уточни преподавателят.

Конструкцията, осигурена от сицилианското сдружение, е била монтирана още през декември 2014 г. Засега тя е за 120 квадрата, но по-нататък ще има още един по-нисък тунел. През есента на 2015 г. палатката с височина 2,5 метра е била покрита с двоен пласт полиетилен с въздушна възглавница между двете покривала. През миналата година са били засадени и лозите – три сорта. Тук спокойно могат да влизат големи машини, с които да се обработват лозята в оранжериите.

В момента в малката оранжерия има 12 лози от сорта „Виктория“, 12 от сорта „Ред глоуб“ и още 12 от сорта „Италия„. „В България досега сме внасяли лозов посадъчен материал от румънския сорт „Виктория“ и от „Италия“, но до момента никой не е внесъл официално „Ред глоуб““, уточни доц. Иванов.

„Технологията и сортовете са ни предоставени от Италия като подарък, затова не сме заложили български сортове“, обясни специалистът по лозарство. „Когато навлезем в това производство, бихме могли да направим опити и с наши сортове“.

„Покрихме оранжерията още през есента на 2015 г., за да предизвикаме по-бързо развитие на лозичките и съответно да бъдат защитени от късните пролетни слани. През тази година ще започнем да формираме лозите по подобие на формировката Вертико. Тази формировка я има на три места у нас, включително и в опитното поле на Аграрния университет с учебна цел. Догодина, през 2017-а, всяка лоза ще бъде дооформена и ще встъпи в плододаване. На третата година няма как да получим 45-50 кг грозде, но бихме могли да постигнем поне 15-20 килограма. А на 4-тата, през 2019 г., се надяваме на добър добив, подобен на италианския“, посочи фазите доцентът.

Ползата за италианското сдружение, което подарява всичко, е тази оранжерия да послужи като реклама за нашите лозари, които при желание биха могли да ползват сицилианската технология.

Защо в оранжерия?

Членовете на сицилианското сдружение отглеждат лозята в оранжерии, за да ускорят узряването на гроздето при ранните сортове. При тяхната географска ширина топлинната енергия е повече и започват да берат грозде още през месец май. При късните сортове, вместо полиетилен и създаване на парников ефект под конструкцията, те поставят мрежи, с които забавят узряването. Затова приключват беритбата пред декември. Фактически от май до декември те имат конвейр на прясно грозде, което берат директно.

„У нас често гроздето, което предлагат в големите магазини, е от Италия. Особено сорта Ред глоуб – червен, с едри зърна и големи гроздове и привлекателен външен вид, и с много добри вкусови качества. Ако погледнете, дори и сега, гроздето, което пристига от Италия, е със свежа чепка. Брано е може би през декември, но има технологии, с които в Сицилия успяват да запазят чепката свежа, което показва, че са много напред в технологиите по съхранение на грозде. Докато у нас, когато се съхранява грозде, обикновено след втория месец чепката започва да изсъхва, да става кафява. На потребителя това му прави впечатление“, обърна внимание доц. Иванов.

„Италианският ефект на съхранение се постига първо с определена температура и влажност в камерата. Освен това контролират състава на атмосферата вътре. Тя не остава само с въздуха, такъв какъвто ние дишаме – 70%  азот, около 18-20% кислород и още въглероден диоксид, който започна да нараства. Италианците сменят състава на атмосферата, в резултат на което забавят стареенето на клетките и по този начин, когато берат гроздето през декември, не е проблем два-три месеца да го запазят със свежа чепка. Разбира се, използват определени препарати, с които третират гроздето, но те са с естествен произход – нещо, което прилича на восъчния налеп и забавя транспирацията и стафидирането“, разказа преподавателят от АУ.

Оказа се, че италианските производители на грозде помнят историята на българското лозарство повече отколкото нас, по думите на доц. Иванов. Ние имаме един златен век на лозарството, който продължава около 30-на години – от 1950-а до 1986 година на миналия век. По това време България е основен производител и износител на десертно грозде не в Европа, а в света. Има години, в които нашата страна е била абсолютен световен лидер и е експортирала повече от Франция и Италия, взети заедно. Например, през 1962 г. България изнася над 260 хил. тона десертно грозде. А, за да изнесеш един килограм, трябва да произведеш три. Което означава, че тогавашното производство на десертно грозде е много по-голямо от сегашното производство като сбор от десертно и винено. Италианците знаят и помнят това, каза преподавателят.

А момента ние сме нетен вносител на десертно грозде. Голяма част от това, което се вижда на пазара, е внос от чужбина. През есента се внася от Гърция, Турция и Македония, през зимата – от Италия и Южна Америка.