В Холандия правителството и науката участват в земеделските кооперативи

Група производители на плодове от Пловдивско успя със субсидии от ПРСР да увеличи площите, да ги покрие с мрежи, направи складове и да се оборудва

Надеждата, че разходите за поливни системи ще бъдат допустими при тазгодишния прием по мярка 4.1, отслабва

Девет големи кооператива в областта на овощарството са създадени в Холандия, но интересното при тях е, че земеделците са съдружници заедно с научни институти и правителството. Това разказаха специалисти от Холандия, които участваха вчера в семинар за овощарството в международния панаир в Пловдив, където тече изложбата Агра 2016.

Селскостопанският сектор в България е много по-фрагментиран отколкото е в Холандия, което е зле за българските фермери. Заради липсата на обединения разходите по производство при единичните стопанства са значително по-големи. Трябва да обедините силите си и да създадете прозрачна структура, в която всеки получава справедлив дял, бе съветът на холандците.

Директната връзка на холандските овощари с правителството в създадените кооперативи позволява на земеделците не просто да са информирани за нормативите, да участват в създаването им и да имат по-чист достъп до европейските субсидии, но и да са информирани за пазара така, че да не се изсипе много продукция в един и същ момент.

Благодарение на научните институти овощарите създават прецизно градините си, в които има и мрежи срещу градушка, и системи за пръскане срещу вредители. Освен това те ползват програмни продукти, които ги информират кога, с какво и срещу кой вредител да третират, така че хем да спестят от разходите за растителна защита, хем да не продават плодове с остатъчни количества пестициди.

За една от малкото създадени групи производители в района на Първомай, Пловдивска област разказа директорът ѝ Пламен Димитров. Обединението е регистрирано през 2013 г. и към онзи момент е имало общо 200 дка овощни градини. С помощта на субсидиите, които се дават за групи производители по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), обединените овощари успели да увеличат площите и да покрият с мрежи против насекоми и градушки всичките 400 дка насаждения. Освен това закупили  доста техника – машини за сортиране, за опаковане, пръскачки, торачки, три самоходни техники за бране, които помага и при резитбите. Плановете им са през 2016-2017 г. да закупят три трактора и 5 хиляди бокспалета, а през 2017-2018 г. още два трактора и две машини за беритба. Освен това групата овощари има намерение да увеличи общите площи до 900 декара до изтичането на 5-годишния период, в който ползва субсидиите. До 2020 г. в обединението трябва да членуват общо 20 овощари, според плана.

Председателят на фондация ИнтелиАгро Николай Вълканов обърна внимание на овощарите, че цените на плодовете на световния пазар са доста различни и ако българските производители имат намерение да изнасят, трябва да знаят, че в Румъния и в Русия (когато падне ембаргото) могат да получат възможно най-ниска цена на продукцията си. Далеч по-доходна е търговията със Западна Европа и Източна Азия.

По мярка 4.1 са допустими разходи за закупуване на земя за създаване на градини (10% от заложените разходи), за техника и изграждане на складове. Още отсега се знае, че максималната стойност на проектите ще бъде намалена до 1 млн. евро. Ще има промени и в критериите за оценка като се очаква точките, които се дават за областите в Северозападна България, да бъдат намалени. Вече е обявено, че биологичните стопанства в преход няма да получат преференция като биологични, изброи Вълканов.

Големият въпрос дали при тазгодишния прием по мярка 4.1 ще бъдат допустими разходите по напояване, продължава да виси и скептиците, че тези инвестиции няма да се финансират, стават все повече.