Проф. Св. Русева: Почвите губят плодородието си, ако са оставени на угар и без обработки

За да се забави изчерпването на хумуса, растенията трябва редовно да се подхранват

Проф. д-р Светла Русева, директор на Института по почвознание, агрохимия и защита на растенията „Н. Пушкаров“ и зам.-директор проф. д-р инж. Мартин Банов пред АгроПловдив

Бихте ли разказали за вашия биометод за възстановяване на почви, който получи награда за иновация на изложбата Агра? 

Св. Р.: Нека обясним първо, че почвата се състои от минерална и органична част. Органичното вещество е в почвата, не е част от нея. То, при минерализация, освобождава хранителни вещества. А минерализацията се извършва благодарение на почвени микроорганизми. Почвеното органично вещество е и в състояние на хумус. Хумусът е крайната степен на разлагане на органичните остатъци в почвата. Когато хумусът се минерализира, растенията имат с какво да се хранят.  Но когато той се изчерпва, имаме втората по важност заплаха за функциите на почвата. Почва без органично вещество фактически е субстрат и това не е почва. И тук стигаме до същността на иновацията, която се предлага от Института по почвознание. Иновацията е свързана с няколко ползи. От една страна смесваме утайки от пречиствателни станции за отпадни води с хумусен слой, който е изваден от места, където се извършват строителни дейности. Ние смесваме утайки с хумусен слой и за да ускорим процесите на хумификация на утайките от пречиствателните станции, които са богати на органично вещество, внасяме микробиален препарат. В него има микроорганизми, които  участват в образуването на хумуса. По този начин ние създаваме субстрат, който показва много добри качества при покриване на крайпътни маси, на ски писти. Знаете, че когато се изградят пистите, те стават като рани в планината, ако не се направи съответна рекултивация и не се създадат условия за затревяване. Засега все още резултатите, които имаме, не ни позволяват да препоръчаме и за земеделски земи.

Защо?

Продължаваме изследванията. Защото едно от основните изисквания за влагане на утайки от пречиствателни станции в земеделски земи, е тяхната чистота от гледна точка на бактерии, които са с различна степен на опасност. И тъй като все още нямаме достатъчно изследвания за пълната безопасност  на този субстрат, се въздържаме да го препоръчаме на земеделските производители.

М. Б.: Искам да допълня, че нашата иновация е важна и за пречиствателните станции, защото от тази година те трябва да заплащат по 35 лева на тон утайка, ако я депонират. А от догодина тази такса ще стане 60 лева на тон. Бизнесът вече използва нашата иновация и това са основно строителни фирми. Особено при строителството на магистралите при пътните откоси. С нашия продукт те много лесно се затревяват и освен това са устойчиви на ерозия. В момента иновацията се използва край Симитли, към прохода Маказа също се прилага. Част от сметището при Суходол се рекултивира по нашия начин с утайките, които се използват по нашата технология. Една от основните опасности за почвеното плодородие е ерозията, при която се изнася хумусния слой и почвата се оголва.

Св. Р.: Използването на утайките има още един положителен момент – задържането на въглерода в почвата. Почвата е вторият по големина резервоар на въглерод след моретата и океаните.  Във връзка с парниковите емисии се стремим да уловим и задържим въглерода, който е в атмосферата. Хумусът всъщност е органичен въглерод. А иначе депонираните утайки излъчват този въглерод в атмосферата, а ние обратно – вкарваме го в почвата и го правим полезен.

Българската почва има ли достатъчно запаси от хумус?

Св. Р.: За съжаление, тъй като територията на България е една от може би най-старите, усвоени за земеделие земи в Европа, почвите у нас са с известна степен на изхабеност. Но не можем да кажем, че обедняват. Всичко зависи от начина на ползване на земята. Затова ние говорим за устойчиво управление на почвените ресурси, така че да съхраним продуктивните ѝ качества, без да губим екологичните.

Кое най-много изчерпва или вреди на хумуса?

Св. Р.: Това се случва, когато почвата се остави без обработки в това число, ако се устави на угар. Много дъждовните години също могат да изнесат хумусния слой. Препоръчваме сеитбообращенията, оставянето на органични остатъци върху повърхността на почвата. Почвообработките трябва да бъдат умерени. При продължителни повърхностни почвообработки, се получава уплътняване на по-долния слой, който е под обработената земя. Така че нашите почви са уязвими и към уплътняване, и към уплътняване на плодородния слой. Всичко трябва да става със знания.

Колко често трябва да се прави дълбока оран?

Св. Р.: Препоръчваме веднъж на 4-5 години. Препоръчваме също така задължително торене и подхранване на растенията, защото те изчерпват запасите на хранителни вещества от почвите. Ако ние не добавим подхранване, почвата обеднява откъм хумус и хранителни вещества. Всичко това зависи и от самите процеси, които протичат в почвата. В последните години ние вече не говорим за торене на почвата, а за хранене на растенията.

Къде са най-плодородните и най-бедните почви у нас?

Св. Р.: България е богата да добри почви, защото като започнем от Север, поречието на река Дунав, където са карбонатните и типичните черноземи, а след това и излужените черноземи – това са все плодородни почви. В планините са кафявите горски почви, които са подходящи за горите и горскостопанските дейности. В Южна България смолниците, черните почви, в района на София, Бургас и в Стара Загора. Преобладаващи на юг са канелените горски почви. Канелените са с една идея по-ниско плодородни от черноземите. Но върху канелените почви в Старозагорско още от римско време се отглеждат твърди пшеници. Малко са страните в света, в които повече от 50% от територията на земята са покрити с почви, които са подходящи за земеделие. И това още повече ни задължава да се отнасяме с грижа към тях, да не ги приемаме като даденост, защото почвите не са даденост. Много лесно можем да ги загубим. Тя е един от трите природни ресурса – почва, вода, въздух. Благодарение на почвата имаме чиста вода и чист въздух. Тя участва в кръговрата на водата и на въглерода. Все повече земеделци се обръщат към нас, за да попитат как да запазят плодородието и какви култури да отглеждат според типа почва.

Какви са почвите в Пловдивско?

Св. Р.: Тук са прекрасни. Има канелени горски почви, но има и алувиални в преобладаващата част. Те са подходящи за зеленчукови, но също и за житни култури, овошки. Пловдивският район е благословен. Подходящ е за всичко.