Тиква да си! (Фермери коментират)

С разрешението на фермера от Пловдив Красимир Кумчев публикуване негов коментар във Фейсбук профила му за обвързаните плащания за зеленчукопроизводството, и по-точно за включеното към тях отглеждане на тикви. По-надолу припомняме и мнението по въпроса на друг земеделски производител – Данчо Кощилаков.

Наскоро Министерството на земеделието и храните оповести Оперативен анализ за основните земеделски култури /бюлетин №7/2016/.

За хората от бранша няма никаква изненада – за периода м.януари – м.ноември 2015 година България е задоволявала потребностите си с внос на 211 хил.т. зеленчуци и 240 хил.т. плодове. Увеличението спрямо същия период на предходната година при зеленчуците е 18,5 %, а при плодовете – 6,4 %.

При зеленчуците най-голям е дялът на вносните картофи, пипер и домати, а при плодовете – ябълки, дини и праскови.

Вижда се, това са онези производства, които изискват добра почва, слънце и вода, неща които България има и които никъде по света в такова съчетание не може да се намери. Ходим по злато и не знаем какво да го правим! Отгоре на всичко, това са производства, определени от МЗХ като приоритетни!

От същата 2015 година, в сила е Схема за обвързано производство, т.е. определени са онези плодове и зеленчуци които ще получават по-големи субсидии / по 167 лв/дка за плодовете и 203 лв/дка при зеленчуците/. Видно от цитирания оперативен анализ, резултати няма. Точно обратното имаме увеличение на годишна база при вноса и на плодовете и на зеленчуците.

Защо е така?

Първо – отделените суми за подпомагане са малко.

Второ – в списъка с културите има такива при които няма внос. А няма, защото очевидно българския пазар е задоволен от местното производство.

И тук идва Тиквата!

Да, при нея няма внос, няма и износ. Но трябва да се откраднат едни пари и се крадат – по 203 лв/дка.

Тиквата е култура, която е лесна за отглеждане, производствените разходи са малки и може да се отглежда на сравнително големи площи. Имаш голямо стопанство, отделяш едни 1000 дка за тикви, влагаш 90-100 хил.лв., отчиташ 471 тона продажби и получаваш 203 хил.лв. субсидия, плюс около 180 хил.лв. от самата продажба, общо 383 хил.лв.

Изгодно, но за кого?

За участниците в схемата, но не и за потребителите, които ще продължават да дъвчат онези домати/казват им пластмасови/, пипер, дини, ябълки, праскови… Не и за онези производители, които ще останат на полето и след „схемите“.

Ако тиквата остане в списъка и аз ще я отглеждам.

А бе, тиква да си в тази държава.

Още през 2015 г. друг производител от

Пловдивско, Данчо Кощилаков, бе възмутен от уравниловката в обвързаните плащания и изрази възмущение пред АгроПловдив за включването на тиквите в списъка. Ето какво каза той: 

„Най-лошото на социализма беше уравниловката. Кой би очаквал, че 25-26 години след края на онази обществена система, държавата ще върне тази „гнила тиква“ в земеделието.

Трите основни зеленчука, които се консумират най-много, има ги на всеки пазар и тържище, в складове и в хладилници, и се използват от преработвателите, са краставици, домати и пипер. Нашата държава е решила от тази година докато свърши програмният период, не само тези три зеленчука, но и още няколко, да бъдат подпомагани финансово с едни и същи суми всяка година. Примерно, за тази година ще дадат 94 лева за декар пипер и 94 лева за декар тикви. Отглеждането на един декар тикви сигурно ще ви струва 150 лева. А за един декар пипер разходът е 1500-1600 лева! За декар домати е 500 лева и т.н. Кажете сега, може ли да сравняваш важността на пипера – няма фабрика или хладилник, които да не купуват пипер, с важността на тиквите, или зеления фасул, и граха? Не че не са важни, но не и в такава степен“, твърди земеделецът икономист. (Прочети още: Икономистът фермер Данчо Кощилаков: между полето, търговията и цеха)