Павел Драганов приюти изчезваща порода овце с качулки и ги накичи с гердани

Няма по-хубаво животно от Бялата Маришка овца, твърди младият мъж от Дуванлий, които редовно обира наградите в състезания

Когато е в града, го боли главата. Когато е в чужбина, ще се пръсне. Веднъж да стъпи на родна земя, веднъж да подиша въздуха на село Дуванлии, и всичко му минава. Въпреки че е само на 35, на Павел Драганов не му понасят градския шум и нервозната скорост. А в чужбина би му било интересно само ако може да разбере как френският селянин например отглежда животните си. Така преди две години посетил изложението в Клермон-Феран в централна Франция и това, което видял, го изумило. Един френски овцевъд разказал, че един единствен човек се грижи за 500-те овце. Оборът му гъмжал от електроника – подвижни ленти за храна, автоматични доилки, контролирана среда. На пасището имало електропастир, чрез който дистанционно можел да направлява пътя на стадото. „Ей, там, горе са“, посочил френският му колега нанякъде към върха на планината, където трябвало да са овцете. Опазени без кучета, насочвани без пастир. „Но там играят много пари“, обобщи Павел.

Той разказва, че още като момче е бил все сред поляните и овцете на дядо си Павел (днес на 82 години, но изглежда като да е на 70). В момента овцевъдът се грижи с помощта на един нает отскоро пастир и на жена си Руслана за 120 животни от изчезващата българска порода Бяла маришка овца. Започнал е със свое стадо още когато е бил на 23 години, но с друга порода. През 2006 г. преподавателят от Аграрния университет доц. Дойчо Димов му предложил да отглежда овце от родната порода и вече десет години животновъдът не намира повод да се откаже от белите маришки овце. Дори обратно – не може да ги нахвали.

„А те наистина са застрашени от изчезване“,

обяснява Драганов. „В страната има само 800 майки, пръснати по долината на Марица. Едри и красиви са, а най-характерната им отлика от останалите породи е качулката.“ Качулката всъщност е нещо като перчем от вълна на главата на овцете, който пада над очите им. За стопаните на Бялата маришка овца качулката е особено важен белег на хубост. При лоши грижи тя опадва. При добри, стои на масури, които овцевъдите разресват. Именно заради тази вълна на главата, те са особено внимателни, когато пускат овцете на паша, да не попаднат на трънлив терен. Качулките на овцете на Павел са лъскави, къдрави и спираловидно навити. С тях и с общия изглед на стадото, той е спечелил повече награди от тези, за които се сеща. Където и да заведе животните си, те привличат вниманието дори и на непознавачи. Едри, светли и различни заради скритите им от качулките очи. На най-умните, млечните и добрите Павел им вързва герданче. „Когато се състезават по красота с други породи овце, нямат конкуренция. По-трудно е, когато участват в конкурс, който е само за белите маришки“, признава овцевъдът от Дуванлии.

В къщата на Драганови има плакат, направен специално за Павел от Сдружението за отглеждане и развъждане на Маришките овце, в което членува. На него са обединени в колаж различни кадри от участия на Павел в събори и състезания. В отделна колона са снимките на най-личните кочове в стадото му – Нико, Хектор, Ахил, Дончо.

Прочети още: 35-годишен мъж от Дуванлии обра наградите на изложението на Маришките овце

Мъжките животни в неговото стадо достигат до 130-140 килограма, женските до 100. Когато се раждат, агнетата тежат по 7-8 кг, ако не са две, а когато са близнаци, тежат средно по 5 килограма. Средно по над 1.5 агнета раждат всички майки в стадото му. Част от тях се заплождат през месец май, другите – през октомври.

Агнетата се отбиват на 60-дневна възраст, а след това овцата майка се дои още 3-4 месеца.

Годишният млеконадой от овца е 130 литра средно,

макар че има рекордьорки, които дават по над 320 литра.

„Как се печелят награди ли? С качествена храна и с грижи“, описва накратко Павел.

Той осигурява на всяко животно по 2 кг концентриран фураж, а отделно от това паша през по-топлите месеци и сено през зимата. Има собствена земя – върху 40 дка отглежда люцерна и още върху толкова – житни. Отделно от това купува всяка година 10 тона слънчоглед и 3 тона царевица.

Въпреки че на изложението във Франция Павел се е нагледал на чудесии относно комфорта за овце и овцевъди, за своя обор той казва, че е „за шест“ – проста сграда, в която обаче човек може да ходи изправен, а не превит, както е при старите овчарници. Това, което много, много му се иска, е да си закупи доилни агрегати. споделя, че иска да се пробва по мярка 6.3 за малките стопанства, която ще се отвори през април, но се ядосва, че все още не е публикувана наредбата за нея и правилата са неясни.

Сега, за да издои овцете сутрин, той става в 4:30 часа. В 5 е при овцете, и вярвате или не, но Павел успява за 40 минути да издои 100 майки с ръцете си. Вечерта същото се повтаря. Техниката му е изключителна, но след толкова години работа, овцевъдът признава, че е уморен.

„Браншът оцелява благодарение на субсидиите.

Иначе щяхме да сме на загуба“, казва човекът от Дуванлии. През миналия програмен период той е получавал по 25 евро на овца заради включването на Бялата маришка овца в списъка на застрашените породи, а колко ще е помощта по мярка 10 „Агроекология и климат“, все още не знае. Отделно от това, за отглеждането на животни под селекционен контрол взима 68 лева. Другите му приходи са от продажбата на мляко и агнета. В момента изкупната цена е 1.25 лева/литър, а през 2014 г. по това време е била 1.50. Преди Великден ще запази 30 агнета за дамазлък, другите ще продаде на 6-7 лева за килограм живо тегло.

„Случвало се е всичко да ми дойде до гуша. Особено, когато умрат агнета при раждането. И съм си казвал: „Край! Дотук бях с овцете!“ Но това не е сериозно. Истината е, че обичам животните. Имам и кобила, гледал съм и теле. Нашата къща е пълна с всичко – и със сирене, и с месо, и с червено вино. Имаме морава на двора да си играят децата, и котка, и кучета. Не мога да се оплача“, усмихва се Павел.