За протеста на животновъдите и мълчанието на агнетата

Автор: Надя Петрова

Днес животновъдите ще протестират пред земеделското министерство в 12 часа, каквото и да става. Това ще се случи въпреки медийното затъмнение и въпреки обратната информация, че „няма смисъл от него и затова той няма да се състои“. Защо медиите замълчаха, е съвсем друг и много болезнен въпрос. Но протест ще има с надеждата, че ще е оздравителен за бранша.

За съжаление, въпреки че животновъдите се движат по ръба и доста от тях вече изпопадаха в пропастта, някои от техните малки лидери предпочетоха да направят, може би, последния дълбок поклон пред управляващите. Само че продадените агнета преди Великден няма да помогнат на сектора да реши системните проблеми, които го бутат към тишината в оборите. И още по-лошо – към тишината в селата.

Когато един бранш, и то от най-тежките в селското стопанство, заплаче, протестирайки, властта не трябва да си мисли колко неудобна и неприятна е гледката на недоволни хора под прозорците на кабинета. Те и Тя, властта, са само временни роли в този момент и единственото нещо, което има значение, е да влезеш в проблема и да го решиш с цялата си мъдрост, заради която седиш на високия пост. Ето в това има смисъл, защото улегналите в трудното си ежедневие хора се събират само когато нещо им дошло до гуша и ги е обзел страх, че в утрешния ден кошмарите им ще станат реалност.

България се залива ежедневно и от доста време насам от евтино вносно мляко, чиято цена е с 10-20% по-ниска. Някои мандри вече отказват българското и колкото и криво да изглежда поведението им, трябва да се признае, че те следват пазарните правила – намаляват себестойността на сиренето, като запазват качеството. Останалото е патриотизъм, емоции, които няма нищо общо с пазара. И да, безобразие е, но това е положението.

Какво значи „свободен европейски пазар“, щом той може да отнеме поминъка на хиляди производители и на още повече хиляди работници? След като не може да се затвори, единствената реакция е се последва политиката на другите правителства, които субсидират производството на литър мляко. У нас това не се прилага и затова фермите затварят една след друга.

Парите, които министерството налива в животновъдните стопанства, не са на принципа „да спасим читавото“, както и тези, които като лоялни граждани спазват данъчните закони. Съвсем не. Парите хем са недостатъчни, хем се изливат без подбор с идеята да са доволни всички. А така сюжетът на хубавата приказка „всички яли, пили и се веселили“ в един момент се чупи, героите излизат извън замислените им роли и тръгват на протести.

Простата истина е, че схемите, по които се раздават национални и европейски субсидии не са реформирани и затова се стига до ден като днешния. В кризата на млякото, която продължава вече две години и става все по-дълбока, министерството трябваше вече да е затегнало системата за подпомагане. Да е готово с правилата за етикетиране. Да е проверило мандрите и търговците, които лъжат с растителните мазнини в млечните продукти. Когато то не си е свършило работата, започват протестите и тяхната мисия е ясна – да накарат управляващите да побързат преди да стане прекалено късно.