Моделът НАЗ: Как се създава и работи една земеделска браншова организация

Асоциацията на зърнопроизводителите работи по възможно най-демократичния начин. Решенията се взимат отдолу нагоре, а Управителният съвет и председателят ги изпълняват

Светослав Русалов, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите пред АгроПловдив

Колко години изминаха от създаването на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ)?

Тази година НАЗ става на 10 години. Преди да бъде създадена е имало регионални структури. Именно те са се обединили по решение на членовете си. Първото събрание е направено в Стара Загора и първоначално там е било седалището на НАЗ. Първият председател на асоциацията е Красимир Аврамов, който също е от Стара Загора. Колеги разказват, че идеята да се създаде НАЗ е дошла спонтанно и веднага се е възприела, без съпротива. Съюзът на производителите на зърнени и маслодайни култури в Пловдив например се създаде от 15 учредители година след като бе регистрирана асоциацията и след това влезе в НАЗ. В момента в Устава на асоциацията е записано, че работи в частна полза. За да участваме като равноправни членове в Комитета по наблюдение, който заседава, когато се правят промени в ПРСР, трябва да е в публична полза.

Какво е записано в проекта на Закон за браншовите организации? Те в частна или в публична полза трябва са?

Законът разрешава и двете форми.

Когато се е създавала НАЗ, каква е била обединителната идея?

Националната асоциация е създадена с цел идентифициране на проблемите в сектор Зърнопроизводство и Технически култури. Ние сме един общ бранш, макар че в момента в проектозакона двете дейности са отделени. Нямаме още общо решение дали да предложим в коментар върху проекта тези два бранша да бъдат слети. Ще решим.

Как взимате решенията в НАЗ?

Решенията се взимат винаги отдолу нагоре.

Когато има даден проблем, той се идентифицира и се съобщава на всички регионални структури.

Те организират техни разширени управителни съвети. Съвещават се и излизат с решение на управителния съвет по даден проблем. След като отдолу нагоре регионалните съюзи са взели решение по зададената тема, тоест имат становище, с него председателят на съответната регионалната структура идва на Управителния съвет на асоциацията. Между другото, миналата година променихме устава на НАЗ и всички председатели на регионалните структури вече участват в управителните съвети. Така че те изпълняват мандата, който им е даден от регионалните членове относно гласуването по даден въпрос. И едва когато УС гласува решение по дадена тема, тогава то е окончателно. Решението е законно по нашия устав, когато е подкрепено от 50% плюс 1. Така реално нашата структура се управлява от нашите членове, а не от Управителния съвет и председателя. Ръководството изпълнява решенията на членовете на НАЗ. Твърдя, че ние сме много демократична организация.

Колко структури и членове имате?

В момента имаме 20 регионални структури във всички областни градове, където има зърнопроизводство. (Броят на областите в страната е 28 – б.р.) Нямаме регионална структура в София област, а също и в Югозапада, където няма зърнопроизводство. Но единият от критериите за създаване на браншова организация – участие в поне 50 процента от областите, го покриваме. Членовете ни са минимум 2000.

А изпълнявате ли другите два критерия – 30% от производителите в бранша и 30% от оборотите?

Откъде да вземем информация дали изпълняваме тези критерии? Критерият 30% оборот от произведената продукция как ще го докажем? Как проверяваме този критерий, кой го контролира? Другият, първият критерий, който е 30% представителност от регистрираните земеделски производители в сектор Зърнопроизводство, също е неясен. Къде е този регистър на зърнопроизводителите, за да разберем дали 30 на сто са наши членове? Така че трябва да се поработи върху критериите.

А големи зърнопроизводители, каквато е компанията „Октопод“ и другите фирми към нея, членове ли са на НАЗ?

Не.

Необходимо ли е да приобщите дружества от такъв мащаб, за да изпълните условието за 30 процента оборот?

Законът за браншовите организации трябва да бъде приет, добър или лош. Това е начинът да бъдат регламентирани браншовете и те да бъдат представителни. Въпросът е, че

критериите са малко високи. От НАЗ ще предложим да бъдат малко занижени.

Но ако тези условия се запазят, впоследствие ще решим дали ще привличаме нова членска маса или ще търсим обединение. Това е една от целите на закона – да има сдружаване и обединение. Първата цел на закона е да се обособят браншови организации. Втората – да има обединение. В някои браншове като Животновъдство има например 63 организации. Някои от председателите вече заявяват намерението си да работят за създаване на единна структура, което е добре.

Какво би било предимството в страната да има 21 вместо 121 организации в земеделието?

Нека да уточним, че предложението е за 21 организации. Но е възможно да се появят и други. Ако в страната има 20 производителя на жълто киви, а 6-ма от тях отговарят на условието да бъдат обхванати 30% от производителите, то те могат да поискат да бъдат регистрирани като браншова организация. Или пък стопанствата с калифорнийски червеи могат да поискат регистрация. А в отговор на въпроса какво би било предимството, могат да се изброят няколко неща. Първо, ще се елиминират създадени организации, които са с незначителен брой членове и които единствено и само обслужват лични интереси на членовете и на председателя. Техните предложения дори може да са в противоречие с основни искания на съответния бранш. В момента обаче такива форми имат тежест, тъй като се обявяват като

Асоциация на … еди кой си.

Те трябва да отпаднат, няма място за тях. Те са, както се казва, един файтон хора.

Дали създадените вече множество организации в даден бранш ще минат по пътя на НАЗ?

Защо ние сме най-мощната и най-добре работеща браншова организация? Защото имаме тази структура. направихме я за 10 години и в момента сме работеща и уважавана структура.

Можем да преговаряме наистина на високо ниво и нашите предложения се чуват,

обмислят и ако са приемливи, съответно се пристъпва към промени в наредби, закони, които да удовлетворяват нашите интереси.

Сигурно е възможно някои производители да членуват не само в една организация?

При нас няма забрани за това, демократични сме. Имаме членове, които отглеждат рози в Казанлък, други от Сливен имат градини с праскови и т.н. Ние защитаваме и техните интереси. Днес например ще имаме среща с министър Клфин, за да се опитаме да разрешим проблемите, възникнали от еднодневните трудови договори.

Кога НАЗ ще излезе със становище за проектозакона?

В асоциацията функционират четири вътрешни комисии. Една от тях е Комисия за законодателни инициативи. В момента именно тази комисия събира становища за проектозакона за браншовите организации. Тепърва ще обсъждаме събраните мнения.

В проектозакона е предвидено и изграждане на Камара.

Тя е следващият етап. Първо трябва да се регистрират браншовите организации и тогава те могат да се обединят в земеделска камара по подобие на Копа и Коджека. В тази европейска организация членуват различни браншови организации и тя защитата интересите на всички. Всички български обединения искат да бъдат членове на Копа и Коджека и в същото време досега не сме си създали собствени браншови организации! Може би едва когато формираме земеделска камара у нас, тогава ще можем да станем членове и на европейската земеделска организация. Още повече, че участието в нея е с висока такса. Тя е непосилна за една браншова организация.