И добрият, и лошият сме, но единият ще победи

Битката между бялото и черното никога не е свършвала

Най-интересният коментар в петък за подслушания разговор бе на Бойко Найденов – началник НСС. Той каза нещо такова: „Защо се учудвате (на записа). Това е България, такива сме всички – и шофьорът на градския автобус, и политиците. Това сме ние.“

А какви сме ние?

Ние сме момичето, което намери и върна портфейл със 700 лева на изгубилата го жена. Ние сме тези, които храним уличните котки. Също така сме онзи шаман Дойчо от Пловдив, който преди години се хвърли да спасява дете в Гребния канал, спаси го, но себе си не можа. Ние сме лекуващите се наркомани в едно благоевградско село, които угасиха пожара в къщите, в които ги смятаха за заразно зло. Ние сме доброволците, които помагаха след пернишкото земетресение и след наводнението в Бисер. Когато видим закъсала кола на пътя, пак ние спираме да помогнем с каквото можем. Ние сме тези, които пращат есемеси за благотворителните инициативи за болни и изоставени деца. Ние ги осиновяваме, защото искаме да обичаме още някой. На нас любовта все ни е в повече и търсим на кого да я подарим. Ние се събираме в събота през нощта срещу Великден в църквата, слушаме литургията, палим свещи, молим се за мир в душата и в света, и докато обикаляме църквата, знаем, че молитвата ни е чута. Ние обичаме всичко зелено и правим бунтове, когато някой посяга на дърветата, за да печели. Ние сме доброто в страната, заради което още я има.

Но ние сме също и тези, които не бършат сълзите на децата си, защото мислим, че е правилно за възпитанието им. Не разбираме, че думите могат да убият и се замеряме с тях без милост и от глупост. Ние мразим циганите, защото искаме ясно да се обозначим, че сме по-горе от тях. Пак ние наричаме наум и на глас момичето, което върна портфейла, будала. Понякога просто потъваме в отчаяние ден след ден и нощ след нощ, и когато никой не ни е изпратил дори една усмивка, се палим, а после ни отрупват с цветя и ставаме герои. Ние сме лудият, който напада старите хора за 20 лева. Ние сме хитрият, който ги лъже по телефона, за да получи спестените им пари. С удоволствие цапаме всичко, което ни падне, а после с ентусиазъм го чистим. Ние с лекота си създаваме враговете, защото защо ли трябва някой да мразим. И не знаем как да обичаме, защото не знаем как да прощаваме.

Ние сме и едното и другото. В нас е добрият, който обича и лошият, който например прави записи на политици и ги пуска, за да ги замеряме с камъни. Всеки ден е малка или голяма битка между единия и другия, а в крайна сметка, наша е волята кой да победи. Днес е Цветница, след седмица е Великден, денят на неумиращата надежда за възкръсване. Шофьорът пак ще кара автобуса, политикът пак ще мечтае за Парламента, някой ще се моли и пости, друг ще готви нови компромати. Това сме ние, както каза Бойко Найденов. А кои сме всъщност – добрият или лошият? Ясно е само, че единият ще победи.