Асоциацията за месодайни породи говеда въвежда немски софтуер

Програмният продукт пази историята на развъдната дейност за всяко животно във фермите на 114-те члена на организацията и гарантира прогреса им

„В началото бяхме 20 човека, които искахме да направим нещо.“ Така започна обзора за дейността на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ) изпълнителният директор Андрей Чолаков. Вчера асоциацията отпразнува своя пръв рожден ден в Сливен с една много добра новина и с вече значително по-висока членска маса – 114 фермери. През юни 2015 в асоциацията са членували 43-ма, през януари 2016 – 74, а още през март участниците са надхвърлили сто. Общият брой крави от месодайните породи Абердийн Ангус, Лимузин и Херефорд, които отглеждат членовете на асоциацията, е 9 361. АРМПГБ е получила лиценз на 21 октомври 2015 г.

Добрата новина бе полученият софтуер от RinderAllianz GmbH – обединение на говедовъдни съюзи на провинция Саксония-Анхалт и Мекленбург. Продуктът е финансиран от фондация „Америка за България“, откъдето също уважиха празника на АРМПГБ. На коктейла – представяне присъстваше немският приятел на асоциацията Гернот Пол, преподаватели от Тракийския университет, шефът на Съюзът на говедовъдите в България Михаил Михайлов и членове на асоциацията.

„Софтуерът пази историята на развъдната дейност. Гарантира избягването на близкородственото кръстосване. В системата се отразяват показатели, които са постигнали конкретни животни. Те се селектират за репродукция в бъдещето и така прогресът е гарантиран“, поясни по-късно пред АгроПловдив Андрей Чалъков.

„Нашата асоциация работи сто процента по закона и по всички развъдни принципи от световните стандарти“, продължи той. „Първоначалното въвеждане на данни за животните във фермите, които са членове на асоциацията, трябва да го приключи за около два месеца. След това започва една текуща дейност, която никога не спира. Целият живот на всяко едно говедо остава като запис, за да могат да се правят изводи. В говедовъдството изводите се правят в по-дълъг период – поне 5-8 години, за да се очертае тренд, прогрес“, уточни изпълнителният директор. „Факт е, че сега имаме ниски трупни тегла и нисък рандеман при месодайното говедовъдство, което означава, че България изостава в използването на генетиката с развъдни или производствени цели.

„Имаме конкурентно предимство сега, имаме енергия, която даже се акумулира. Типично за България е да се създават организации, които след това бавно и постепенно да имат утихващи функции. При нас се получи обратното – имаме ръст на членове, ръст и на приходите. Всичките ни членове са дълбоко мотивирани да работят“, оптимистично каза Андрей Чалъков.

По данни на Стоян Гребеничарски от фондация „ИнтелиАгро“ през 2015 г. в България е имало около 70 хил. животни от месодайни породи. Практиката е обаче масово да се използва месото на млечни породи за преработка (виж снимката).

Една от препоръките на фондацията към аграрната власт е да осигури стъпаловидно субсидиране на фермите, така че тези с най-малък брой животни да получават по-големи субсидии, чиито размер постепенно да намалява за по-крупните стопанства. Друга препоръка е да се завиши контролът върху развъдните асоциации.

Българите не познават истинския вкус на стека от месодайна порода

Интервю със Стоян Чуканов, председател на УС на АРМПГБ

Г-н Чуканов, защо българинът не е любител на телешкото и говеждото месо?

Трябва наистина да сложим сериозна диференциална линия между месото от месодайни породи говеда и това от млечни. За съжаление нашите колбаси и кайма за кюфтета се правят от млечни крави, които малко преди на грохнат, са заклани и смлени на кайма. Българите, които се връщат от време-на време от чужбина или които пътуват, силно хвалят месото от месодайните породи. „Страшни стекове“, казват. А у нас ние имаме същите породи, прилагаме същите технологии на отглеждане и на хранене. Когато говедото е пасло зелена храна, месото има голям процент вода . И когато някой го заколи без да го оставил преди това шест месеца на сухи фуражи, за да може да се угои подобаващо, като сложиш такова месо в тигана, половината изтича заради водата. Мраморната мазнина в него изтича и то става сухо. А реакцията на потребителя е: „Какви са тези подметки?“

Как ще промените нагласата на потребителя към телешкото и говеждото?

Нашата идея беше да направим първото изложение на месодайните породи тази есен, но предвид създалата се обстановка заради Заразния нодуларен дерматит– забраната за движение, това отпадна като възможност. Затова ще насочим заделените средства, за да направим друг тип разяснителна кампания. Крайно време е хората да разберат, че месото на месодайната крава има съвсем различен вкус от това на млечната. Интересно е, че в някои европейски държави предпочитат телешкото, а в други говеждото месо. Едни харесват нарязани на тънко стекове, други – дебелите. Всичко е въпрос на вкус.

Имате ли трудности с реализирането на вътрешния пазар?

Трудно се правят пътеки към клиентите. Ако потърсим месарница, оттам искат сигурни регулярни доставки. Хотелите и ресторантите настояват за преференциално зареждане през туристическия сезон. Затова другата цел на нашата асоциация е, създавайки база данни, която неминуемо върви със селекцията, да направим организация и за реализирането на месото. Миналата година, когато отидохме във Франция, за да купуваме животни, се обърнах към местна асоциация. Оттам ме попитаха какъв брой искам. След което ни ориентираха директно от коя ферма колко телета можем да закупим. Така свършихме работата бързо и експедитивно. И избегнахме лошия сценарий да обикаляме от ферма на ферма и да разпитваме продават ли теленца. Тоест, към развъдната организация трябва да има и т.нар. търговски отдел, който ще има на разположение базата данни с този софтуер.

Българските месопреработватели отворени ли са за суровина от месодайните породи, които се отглеждат у нас?

При нашите преработватели трудно пробиваме, защото те търсят цена. Ниска цена. И я откриват в сивия сектор.