7 от 10 производители на пипер залагат на капиите

Зеленчуковата култура произвежда повече витамин С от касиса, лимона и портокалаgoldeneye watch replica
replica rolex watches mens
doctor strange watch replica
cual es la mejor replica del apple watch

Доц. д-р Вeличка Тодорова

Институт по зеленчукови култури “Марица”

Пиперът е традиционна и икономически значима зеленчукова култура – пета за световното и втора за българското производство.

Плодовете (сладки и люти) съдържат много ценни хранителни вещества и представляват своеобразен поливитаминен концентрат. По съдържание на витамин С, което варира от 50 до 400 мг% в зависимост от сортотипа и зрелостта на плода пиперът се равнява на касиса и превишава почти всички зеленчуци, лимона и портокала.

България е известна със сортовото многообразие от пипери, със селекционните постижения и с традициите в отглеждането на тази култура. ИЗК „Марица“ създава и предлага на производителите сортове, с разнообразно направление на използване на плодовете, някои от които, устойчиви на вертицилийно увяхване.

За ранно полско производство са подходящи сортовете Златен медал 7, Сиврия 600, Хебър, новите сортове Марица и Стряма.

Средно ранното и късно полско производство заема около 65 – 70% от площите и се осъществява предимно със сортове тип Капии, които се използват в техническа и ботаническа зрелост. Те са търсени не само на вътрешния, но и на международния пазар. От този сортотип Институтът предлага сортове, които са се утвърдили със своите качества: Софийска капия, Капия УВ, Куртовска капия 1619, Капия 1300 и Куртовска капия 1. Наред с тях добър прием имат и сортове от другите типове Ратунди – Български ратунд, Широки (Долма) – Бял Калинков и Марица, Конусовидни – Златен медал 7, Сиврия 600, Хебър, Стряма, Рога – Чорбаджийски, кандидат-сорт Деликатес и Шипки – Джулюнска и Бяла шипка.

Понастоящем площите за производство на червен пипер за мелене представляват около 15%. Сортовете, предназначени за това производство, създадени в Института, са Гороглед 6 и Букетен 50. Те се характеризират с високи стойности по съдържание на сухо вещество и багрилни вещества, което допринася за увеличаване рандемана при преработката и получаването на висококачествен млян пипер. Новият сорт ИЗК Рубин е високодобивен, с висящи плодове, които също се характеризират с високо съдържание на сухо вещество и пигменти.

През последните години наред с българските сортове, които са основни и заемат по-голямата част от площите, на производителите се предлагат и някои чуждестранни сортове и хибриди. Необходимо е да се има предвид, че те трябва да бъдат предварително добре проучени при нашите условия, защото не са редки случаите на сериозни провали в производството.

Високата биологична стойност, отличните вкусови качества на плодовете на пипера повишават значението на тази зеленчукова култура през последните десетилетия. Стремежът за целогодишно снабдяване на пазара със свежи плодове и по-големите възможности за контрол на условията на отглеждане ще доведе до увеличаване на култивационните съоръжения, заети с пипер. В оранжерийното производство пиперът е третата по значение зеленчукова култура след доматите и краставиците. Това направление представлява около 1% от цялата площ с пиперови насаждения .

За отглеждане в стъклени оранжерии в нашата страна са внедрени някои холандски сортове, а от българските за по-късно засаждане особено подходящи са Златен медал 7, Хебър, Стряма, Чорбаджийски, Джулюнска шипка и др.

За отглеждане в пластмасови оранжерии са подходящи сортове с висока ранозрелост. С успех могат да се ползват българските сортове Джулюнска шипка, Марица, Златен медал 7, Хебър, Стряма и др.

В нашата страна сладкият пипер за прясна консумация е един от най-конкурентните зеленчуци. През последните години той формира средно около 35 – 40 % от общия износ на пресни зеленчуци. Заетите площи с пипер в България са около 50 – 70 000 дка. В редица години нашата страна заема първо място в света по производство на глава от населението, но по средни добиви отстъпва на Италия, Испания и Унгария. Те зависят от избора на подходящи площи и сортове, спазването на технологията на отглеждане и метеорологичните условия. В страната има обособени райони (Хасково, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Ямбол, Сливен, Велико Търново и др.) с подходящи климатични условия и създадена дългогодишна традиция в отглеждането на пипер. В тези райони производството е относително стабилно, получаваните добиви са от два до три пъти по-високи от средните за страната, а продукцията е с високо качество. Постиженията на водещите производители показват, че у нас съществуват големи резерви в тази насока.

Трябва да се подчертае, че за получаването на високи добиви е необходимо закупуване на висококачествени семена с доказан произход от съответната сортоподдържаща организация. Освен това често производителите допускат грешки при избора на подходящи площи, без да се съобразяват с вида на предшестеника, не спазват сроковете за сеитба и засаждане, не са запознати с биологичните изисквания и технологията за отглеждане на културата и не провеждат навременни растителнозащитни мероприятия. През последните години се наблюдават високи температури по време на засаждане, чести и обилни превалявания, големи амплитуди между дневните и нощни температури. Това са обективни фактори, които забавят растежа и развитието на растенията, влошават фитосанитарната обстановка и затрудняват получаването на високи добиви.

Необходимо е да се отбележи, че производителите залагат на сортове, които са високодобивни, с атрактивни плодове, но с по-ниско качество, а консуматорите и преработвятелите предпочитат български сортове, които макар и с по-нисък добив са с отлични вкусови и технологични показатели. В тази връзка би трябвало да има ценова политика, която да стимулира производството на сортове с високо качество.