Учени от ССА: Проектозаконът отваря врата за продажба на земята, ползвана от институтите

Някои от текстовете в новия закон са вкарани зад гърба на участниците в предварителните обсъждания

Текстове от проектозакона за Селскостопанска академия (ССА) изненадаха неприятно както учени, които са участвали в обсъждането му, така и други, които не са били в течение на подготвяния вариант. Проектът бе публикуван на страницата на Министерството на земеделието и храните вчера (виж ТУК), а днес АгроПловдив се свърза с представители на различни институти, за да чуе коментарите им за важния документ. Те пожелаха да не бъдат цитирани, с което се съобразихме.

Всички, с които разговаряхме, смятат, че най-смущаващият текст е този, в променената алинея 4 на досегашния чл. 8. Той гласи следното: „Земеделските земи от държавния поземлен фонд, предоставени за ползване на структурите на Селскостопанска академия за осъществяване на основната им дейност, са частна държавна собственост. Предоставянето се извършва със заповед на министъра на земеделието и храните, като при отпадане на нуждите или установени нарушения при ползването на земите, заповедта се изменя или отменя от органа по предоставяне. Ползвателите на предоставените земи нямат право да ги преотдават на трети лица”.

Работещите в структурата на академията обясняват, че досега институтите, опитните станции и експерименталните бази са ползвали държавна земеделска земя, която е със статут публична държавна собственост. Освен това тя им е била предоставяна с решение на Министерския съвет. Проетозаконът предлага две съществени промени. В него земята вече не е публична, а частна държавна собственост. Това означава, че тя вече може да бъде продавана. Притеснително е, че вече не правителството, а единствено земеделският министър ще решава предоставянето на държавните терени на научните звена.

Участник в обсъждането на проекта твърди, че „моментът“ с частната държавна собственост не е бил коментиран, въпреки неговата значимост. Въобще не е бил предложен за обсъждане и затова му е подействал като „гръм от ясно небе“. „Това е знак, че земята, която звената към академията ползват, се подготвя за продажба“, убеден е той. По негови сведения площта на държавната земя, предотстъпена на институтите, е по-голяма от собствената им.

Друга важна тема, за която ръководствата на институтите не са били информирани, е новият член 11а, който касае публично-частните партньорства.

„Този текст, разписан така подробно на три страници, е вкаран криминално в документа. Това ме изпълва с подозрения“, заяви единият от събеседниците ни.

„Мястото на член 11а въобще не е в закона, а евентуално в правилник за приложението на закона“, счита единият от потърсените за коментар.

Досегашният закон не е позволявал на структурните единици към академията да сключват договори за публично-частни партньорства.

По въпроса за бюджета на ССА, мненията на събеседниците ни се разделиха. Според някои изменението в чл. 1, ал 3 е по-скоро положително. Новият текст гласи: „Селскостопанска академия съставя, изпълнява и отчита бюджет като част от консолидираната фискална програма по реда на чл.13, ал. 4 от Закона за публичните финанси“.

„Това ще даде възможност на академията да ползва собствени приходи без таван на разходите и да се формира преходен бюджетен остатък“, обясни единият от хората, с които разговаряхме. Досега за всеки допълнителен разход над определения се е искало разрешението на аграрния министър. Другият плюс е формирането на преходен бюджетен остатък, което ще позволи на институтите да не губят пари от проекти и договори по различни фондове. Този член обаче не разрешава формиране на фонд Работна заплата. „Което пак ни слага в нов капан – никой не се грижи за нашите заплати, въпреки че академичният състав е с изключително ниски възнаграждения, да не говорим за експертите със средно и висше образование, които се разписват срещу 420 лева“, каза събеседникът.

„Тази автономия ни е вече непотребна и даже може да ни бъде вредна, защото може да намалеят държавните трансфери. Не можем да разчитаме, че приходите на институтите ще се увеличат, защото те вече са със съкратен състав, а апаратурата е остаряла. Кой ще ни покани да участваме в международни проекти“, попита друг от събеседниците.

„Демократичният принцип, който съществува в БАН за избор на председател, тук го няма“, обърна внимание един от учените. „Управляващите ще си назначават председателят и ще го манипулират. Освен това при едни очаквано намаляващи приходи на академията, се назначава и нова фигура – икономически директор. Той какъв ще бъде? И не е тайна, че тази длъжност е измислена, за да се намери пост на един човек“, убеден е един от коментаторите на проектозакона.