Мирослав Язов: След смъртта на баща ми загубих вяра в хората

Всичко, което Димитър Язов притежаваше, е продадено или се продава.

„Когато трябваше да се плащат сметките, тези, които ядоха и пиха, избягаха и останах сам“, разказва синът

Днес най-известният от новите време пловдивски строител Димитър Язов щеше да празнува 60-ия си рожден ден. Градът обаче го изпрати – многолюдно, от храма „Свети Димитър“, в последното му късо пътуване до Централни гробища, поле 39, в края на август 2012 г. Заупокойната молитва за душата му произнесе лично дядо Николай, а малката църква, двора й, дори уличката в Стария град бяха препълнени от хора. Но дори и там, докато чакаха да запалят свещ, в тихите разговори можеше да се дочуе един въпрос: Какво ще стане с дълговете, които остави строителят? Колко са и кой ще ги плати?

Отново днес, почти четири години след смъртта на Язов, синът му Мирослав казва: „Не, никой не го помни!“ Но после се подсеща и добавя: „Помнят го с казиното. Тук се помни лошото, никога доброто.“

Заемаме се да изброим построеното от Димитър Язов в Пловдив и провинцията, и по света. Първо „Рилон център“ на Сточна гара, после Ори билдинг, мол Пловдив, „Марица гардънс“, къщите в село Марково, достроените Красновски минерални бани, предприятия в индустриалната зона. В Израел, където работи 15 години – театри, затвор, опера, Диамантен център, жилищни квартали … „Всичко, без летища“, обобщава Мирослав. После злощастният му опит да строи в Германия, който е приключил с „кражбата“ на българските строители от немска фирма, която жестоко излъгала нашите работници в заплащането.

„Нищо не остана. Загубихме всичко, дори наскоро и нашата част от „Рилон център“, споделя Мирослав. „Всичко е или продадено или обявено за продан.“ Дори и личните, на Мирослав, имоти вече са изтъргувани. А преди време частен съдебен изпълнител пристигнал в дома му да описва вещите. Тъй като той е икономист, веднага отговаря на въпроса каква е брутната стойност на продажбите на имотите, извършени по искове на кредитори: „Осем милиона лева.“ В момента Мирослав се занимава с покупко-продажби на недвижими имоти, но няма своя фирма.

„След като баща ми почина, получих един и същ съвет от много хора. „Зарежи всичко, не си блъскай главата. Икономист си, знаеш откъде какво да прибереш, да изчезне. За останалото кажи на кредиторите: Оправяйте се!“. Но за мен беше въпрос на чест да не бягам“, разказва синът.

Изтеглените и неплатени банкови заеми, дългове към фирми, към физически лица – приятели, включително и кредити, теглени от познати, по които Димитър Язов е бил гарант – всичко това като природна стихия връхлетяло семейството. „Първо шамари, после ритници, след това удари по бъбреците“, изброява Мирослав. И допълва, че човекът, който е сега, няма нищо общо с онзи, който е бил преди баща му да умре.

Строителят Язов имаше широка мрежа от контакти на всякакви равнища. Десетки фирми и съдружници, стотици приятелства, грандиозни планове за бъдещи инвестиции. Беше създател и председател на Бизнес експертния съвет в Пловдив. Искаше да направи Марица плавателна в чертите в Пловдив. Да построи най-високата сграда в града – до Лаута. Разказваше за чудната гледка, която ще се открие към тепетата и Марица от последния етаж. Искаше да помогне за запазването и разцвета на операта. Бизнесът да има представителство в местния общински съвет… Беше се разпилял в много посоки и сигурно е държал нишката на всяка от тях. Но кризата, която помете най-напред строителния бранш, го вкара в самия ад на живота. Там се е озовал неочаквано и внезапно и Мирослав, но ако има някакви упреци към баща си, те са негова тайна. Днес той стои зад името и паметта на Язов.

„Всичко, което се случи, е заради кредитите към банки, лоша преценка на ситуацията и лоши партньори. Всички имаме вина. Всеки, който е участвал в процесите, е виновен. Но един единствен човек остана да плати сметката и това бях аз. Всички ядохме и пихме, но когато дойде времето да се оправи сметката, всички се скриха. Всеки може да сбърка и да не разчете правилно пазара. Кой е очаквал, че ще гръмне със 150 милиарда „Леман Брадърс“? Но се случи. Случи се и при нас, но всички избягаха и прехвърлиха отговорността на трето лице. На мен, въпреки че ме е нямало там“, описва преживяното Мирослав.

Той казва, че най-тежката промяна, която е понесъл след смъртта на баща си, е тоталната загуба на доверие в хората. „Спрях да вярвам и това ме уби. Винаги съм бил добронамерен, но онзи човек изчезна безвъзвратно.“ На въпроса кой, кога, защо и как му е откраднал този най-голям житейски комфорт – доверието, Мирослав казва, че предпочита да не отговаря. Но допълва: „Имаше един много добър приятел на баща ми, който много го обичаше. Но това, което той направи, беше брутално“, приключва темата той.

„От всички хора, които баща ми считаше за приятели, останаха не повече от пет – Любо Фратев, Валя Узунова, Марко Кущинаров, Боян Станоев, Иван Божилов. Те ми помагат, обаждат се и съм им благодарен. Другите предпочетоха да го забравят.“

Иначе синът, който скоро ще стане на 36 години, непрекъснато се подсеща за мъдростите, с който Димитър Язов беше богат. „Баща ми имаше една човешка логика, която не можеш да я видиш никъде. Той казваше: „Независимо какво ти се случва, трябва да гледаш оптимистично на нещата.“ Аз я попих, но в последните години я загубих. В България всеки се оплаква. „Зле е“, казват. Всеки повтаря тази мантра. Баща ми казваше също, че у нас няма лоши хора, но има завистливи хора“, продължава да си спомня с усмивка Мирослав. „Той вярваше, че кризата е в главите ни и не е реална, защото у нас нямаше предпоставки тя да ни премаже. Нали помните – имахме огромни бюджетни излишъци. Имахме пазари с Русия и други източни държави, където кризата не беше допусната.“

Прощава на баща си и за хазарта и намира причини да го защити. „Всеки знае, че евреите са най-податливи, когато играят в казиното. В Израел хазартът е забранен и затова, когато идваха в България, човек често можеше да ги види в казиното. Там работеха, там сключваха сделки. И баща ми ги откриваше там. Застане ли един евреин срещу теб – той цял живот се занимава със сделки – нямаш никакъв шанс срещу него. Ще те изяде. Генетично им е заложено да правят бизнес. Единствено в казиното можеш да ги откриеш със свален гард“, описва Мирослав. Освен това, според него, хазартът е начин на живот в много държави, където тази слабост се приема за нормална.

На 60-ия рожден ден на баща си, който днес по обед ще се отбележи на гробищата, Мирослав си припомня и добрините, които е оставил след себе си Димитър Язов. „Всяка година заделяхме за благотворителност между 100 и 150 хиляди лева. Баща ми помогна за скулптурата на хан Крум в „Тракия“, подкрепи родопските гайдари в Забърдо, дари средства за постамента със самолет на летището в Граф Игнатиево, даваше пари и за рали „Хеброс“… Когато почина, открихме 30-40 рисунки на деца, които той е откупил“, изброява наследникът. Но това не беше нещо, на което той искаше да акцентира. Просто отговори на въпроса.

„Вече не спя. От години не мога да спя“, признава накрая Язов син. „Моето проклятие е, че помня всичко и го преживявам отново и отново. През нощите не мога да проумея как така се случи да не мога да се справя с цялата тази работа. Как допуснах хората да останат разочаровани от мен – десетки хора. Мисля, премислям, правя нови планове. А нощта не свършва и не свършва.“