19 май 1876 г.: След девет дни обсада, турският башибозук превзема Дряновския манастир

Дряновският манастир

На 19 май Дряновският манастир е щурмуван и превзет от 8-хиляден аскер. Девет дни 192-ма въстаници бранят святото място. Но накрая османлиите нахлуват като трепят бунтовниците и рушат храма крепост.

В тези паметни девет дни зад яките стени на манастира са героите на Априлското въстание поп Харитон Станчев Халачев, Бачо Киро Петров, Цанко Дюстабанов и четници. Те са въстаниците от Първи революционен окръг в северния Централен Балкан. Поп Харитон води четата.

На път към Трявна в проливен дъжд четниците разбират че две турски потери ги следват. Затова взимат решение да се барикадират в Дряновския манастир.

Въстаниците организират кръгова отбрана в святата обител. Правят отвори в зидовете, за да могат да стрелят през тях. Поставят каменни плочи върху прозорците и осигуряват денонощно наблюдение. Потерята обкръжава манастира и през тези девет дни два пъти го щурмува неуспешно. Три дни след обсадата въстаниците получават предложение да се предадат. Отхвърлят го. Междувременно поп Харитон получава тежки рани от експлозия на барут и командването поема Петър Пармаков. На четвъртия ден пред манастира е докаран „байрам-топ“ и следва ново предложение към обкръжените да свалят оръжието. То отново е отхвърлено.

Османлиите започват кръстосан непрекъснат огън към манастира, от който загиват първите въстаници. В това време пристига командващият Втора дунавска армия  Фазлъ паша с войници и още две оръдия.

В тази ситуация въстаниците взимат решение да се изтеглят от Дряновски манастир, като си пробият път със стрелба. Поп Харитон и другите ранени четници остават в храма. Въстаниците излизат от задната порта и челният отряд разпръсква охраната. Но в извилата се снежна буря през нощта, четниците се разпръскват в три посоки. И трите групи са разбити, малцина успяват са се укрият, а сред тях е Бачо Киро и Христо Караминков – Бунито.

Най-сетне османлиите успяват да влязат в манастира. Те безмилостно съсичат всички ранени четници и разрушават манастира, който е давал подслон на Васил Левски, Матей Преображенски-Миткалото, Георги Измирлиев и много революционери родолюбци.

След Освобождението манастирът е възстановен и в него е построена костница в памет на загиналите въстаници.