Преди 166 г. се ражда Иван Вазов – Майсторът

На 9 юли 1850 г. се ражда майсторът на словото Иван Вазов. Няма българин, който да не познава името му и да не е бил пленен от духа в творбите му. Той е океана и лодката, върха и тревата, сърцето и кръвта, плача и смеха на българската литература. Няма художествен стил, в който критиците да не са отбелязали яркото вазово присъствие – поезия, белетристика, романистика, драми, комедии, пътеписи…

А преди 166 г., когато се е родил, бащата Минчо Вазов, е имал съвсем практични намерения за сина си. Смятал е да го направи търговец. Но, вари го-печи го, от Иван търговец не ставало.

Биографията на наричания и до днес Патриарх на българската литература, е изключително богата. Като се започне с учителите му – Ботьо Петков в Калофер и Йоаким Груев в Пловдив, през жаждата му за четене, се стига до първата му публикувана творба – стихотворението „Борба“, когато е бил на 20 години. И оттам нататък лавината на огромното му творчество се задвижва.

Вазов е бил и хъш, и учител, и донякъде революционер в годините преди Освобождението. Но е не е спирал да върши това, в което е най-добър – да пише.

След Освобождението е станал съдия в Берковица, депутат от Народната партия, издател на пловдивския вестник „Народний глас“ и на списанията „Наука“ и „Зора“. Иван Вазов пише „Под игото“ в Одеса, където бяга след неуспешния проруски преврат. Но очевидно изкушен от възможностите на политиката, след завръщането си в България отново става депутат, а после и министър на народната просвета.

Той обаче остава в историята не като политик, а като писател, завещал на България невероятно наследство.

Когато писателят умира от сърдечен разрив през 1921 г., новината потапя в скръб цялата страна. Гео Милев, който преди това е осмивал Вазов не веднъж и дори е казвал „Вазовщината трябва да напусне и театъра и литературата“, сяда и пише следното:

„Иван Вазов даде на българския народ неговата литература, създаде българската литература, създаде българския език, като го направи тъй пластичен, щото да може изрази всичките мисли и трептения на човешката душа. Нему следователно българският народ дължи всички онези културни блага, които можа досега да създаде. Нему България дължи своята култура.”

По повод годишнината от рождението на Вазов, от 2 юли до днес, 9 юли, в дома музей на твореца в София, на ъгъла на улиците “Г.С. Раковски” и “Ив. Вазов”, е изложена стъкленицата със сърцето му.