Браво на румънците! Лека нощ, българско земеделие!

Автор: Надя Петрова

Не знам как са го направили румънците, но браво на тях! Нов закон, който президентът Клаус Йоханес разписа точно днес, задължава големите търговски вериги с годишен оборот от над 2.2 милиарда долара да зареждат рафтовете с 51% стоки, румънско производство.

Жалко е, че напоследък все по-често повтаряме „браво на румънците“, а у нас слушаме за реформите само в бъдеще време, което като че ли колкото по вървим към него, толкова по се отдалечава. Няма да говорим за арестите и присъдите, с които една прокурорка въздаде справедливост на бивш премиер, десетки депутати, съдии и бизнесмени (браво за това!), а за земеделието.

Как би се отразило на нас законното задължение на западните вериги да предлагат 51% български плодове, зеленчуци, гъби, консерви, вина, масла и т.н.?

Отговорът не може да е точен, затова ще е сравнителен. Представете си, че българските земеделци се катерят към Еверест без кислородни маски и шерпи, с евтини обувки и силно сърцебиене. Западните фермери непрекъснато ги изпреварват, докато нашите едва дишат, могат да паднат и останат на място всеки момент. Това е състезание, пазарно катерене. Всеки иска да стъпи на този Еверест, защото това е целта на краткия му живот. Но ние нямаме дори шерпи – функция, с която трябва да се нагърби правителството. То трябва да помага на стръмния терен, а не да подрежда камъни по пътя, защото такива били правилата на Европейския съюз.

Само няколко цифри могат да илюстрират колко далече от европейските земеделци са българските. През 2014 г. Германия е получила от ЕС  11.484 млрд. евро, като е внесла в общия европейски бюджет 25.816 млрд. евро. През същата година от ЕС са насочени към България 2.255 мрд. евро, а ние сме внесли 0.404 млрд. евро.

Към 45% от бюджета на Евросъюза са предназначени за земеделието. Ако за по-лесно ги сметнем като 50 на сто, излиза че германските фермери получават 5.7 млрд., а българските 1.1 млрд., тоест над 5 пъти по-малко. Освен това не върви да сме недоволни, защото спрямо направената вноска българските земеделци взимат два пъти и половина по-голяма помощ, а германските обратно – те са повече от два пъти прецакани. Тоест, ако Германия не беше в ЕС и подпомагаше земеделците си самостоятелно и със същия процент, те щяха да получат значително повече, а нашите фермери – значително по-малко.

Вярно е, че територията на Германия е над 3 пъти по-голяма от нашата (357 хил. кв. км), земеделската земя и тя горе-долу толкова – 167 млн. дка. Но разликата в общия размер на субсидиите там и тук все пак е над 5 пъти. Така че ние така и така сме си на минус – без кислород. В общия пазар и при отворените граници някак си не е важно, че получаваме повече средства отколкото внасяме. Важно е, че конкуренцията отвън ни задушава, страната опустява, хората се депресират и бягат, а държавата стои с ръце в джобовете.

Докато в Румъния, браво на тях, защитиха националния бизнес и на практика защитиха държавата и хората си. Като истински шерпи, правителството и президента решиха да опазят здравето и богатството на икономическите и човешките си единици, и въведоха това правило. Дадоха глътка въздух на бизнеса си, в това число и земеделския. Може този нов закон да е в противоречие с европейските регламенти, но може и да не е. Въпросът е юридически, а правото е като вода – винаги може да намери пролука, ако е мотивирано. А ние кога ще се мотивираме? И някога ще престанем ли да употребяваме „ще“ в смисъл „сега, дете мое, ще ти разкажа една приказка за лека нощ“.