Днес Земеделската комисия в НС гласува спорни промени в закона за земята

Защо се променят правилата за сключване на доброволни споразумение точно преди изтичане на крайния срок, който е 31 юли, питат от асоциация „Биопродукти“

В дневния ред на Комисията по земеделие и храни в Народното събрание е включено за днес второ гласуване на предложените изменения и допълнения на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), внесени от депутата на ГЕРБ Цвета Караянчева на 4 юли 2016 г.

Срещу новия законопроект (виж ТУК) реагираха от БА „Биопродукти“, откъдето в съобщение до медиите изразиха най-напред възмущението си, че текстовете въобще не са обсъждани с браншовите организации преди да се внесат в парламента.

От асоциацията питат защо измененията, които касаят сключването на споразумения по чл.37, се правят в последния възможен момент, като се има предвид, че крайният срок за подаване на декларации по чл.69 и 70 и заявления за сключване на споразумения изтича на 31 юли. Земеделските стопани вече са сключили договорите си за следващата стопанска година, планирали са дейността си и са подготвили документите си, свързани с предстоящите споразумения. В същото време законопроектът предлага от споразуменията да бъдат изключени имотите с начин на трайно ползване пасища, мери, ливади и трайни насаждения.

Те негодуват, че е предвидено предоставянето им без търг по реда на чл.37 и от закона, което касае животновъдите, а за отпадането на трайните насаждения не са внесени никакви мотиви.

Голяма част от земите с начин на трайно ползване „нива“ отдавна са се превърнали в пасища и се ползват като такива от земеделските производители. Те също ли няма да подлежат на включване в споразумения, питат от БАБ. Част от тях се намират в средата или са съседни на имоти с „пасище“ или „ливада“ и чрез споразуменията могат да бъдат добавени като възможност за пашуване на животновъдите.

Има цели масиви, които въпреки начина си на трайно ползване „ниви“ се ползват за пасища, като в тях и белите петна, и пътищата се разпределят на съответния ползвател. За тях ще бъде ли възможно сключването на споразумения, тъй като служителите от общинските служби ни уведомяват, че изобщо няма да има споразумения за пасища, мери и ливади, питат асоциацията.

По отношение на трайните насаждения за нас не е ясно защо те се изключват от възможността за споразумения. На първо място – не е ясно какво пречи на собствениците и ползвателите на трайни насаждения да се споразумеят помежду си за ползване на масивите по най-удобния за тях начин. На второ място – има големи масиви от стари градини, както и от новозасадени масиви от лозя, рози, лавандула, в които изтичат срокове на договори. Собствениците ги отдават на различни ползватели, получава се шахматно разпределение на собствеността. Остават и бели петна по познати причини. До този момент тези проблеми се решават със споразумения.

В края на това становище се стига до основния въпрос, който вълнува членовете на асоциацията: Какво ще се случи с ангажиментите по мерките 214, 11 и 10 на ПРСР, които са поети върху масиви, за които от години са сключвани такива споразумения?